Читать «Геометрия на любовта» онлайн - страница 4

По това време му се наложи да замине за Чикаго. Качи се на влака в един сив, облачен ден. Събуди се на зазоряване, целият изпълнен с полезност и чистота. Прозорецът на купето гледаше към една работилница за ковчези, склад за стари коли, бараки, обрасли с бурени игрища, прасета, угоявани с жълъди, и в далечината монументалната мрачност на Гари. Еднообразният и меланхоличен пейзаж подейства на духа му като проява на човешката глупост. Малори никога не бе прилагал теоремата си към пейзажа, но сега откри, че ако превърнеше компонентите на видяното в паралелограм, ще бъде в състояние да отдалечи от себе си обезкуражаващата провинция и да я направи безобидна, обикновена и дори прелестна. Поръча си богата закуска и денят му мина успешно. Ден, който не се нуждаеше от геометрия. Един от колегите му в Чикаго го покани на вечеря. Покана, която той нямаше как да откаже, и точно в шест и половина пристигна пред малка къщичка, облицована с тухли, в непозната част на града. Още преди отварянето на вратата Малори разбра, че ще има нужда от Евклид. Домакинята го посрещна с неизсъхнали сълзи на очите. В ръката си държеше чаша. „Той е в зимника“, проплака тя и влезе в малката приемна, без да обясни на Малори къде е зимникът или как да го намери. Жената се отпусна на колене и започна да връзва етикет на един стол. Малори забеляза, че повечето от мебелите имат етикети. На етикетите пишеше:

Чикагски склад за мебели.

И с по-малки букви:

Собственост на Хелън Фелс Макгауън.

Макгауън се казваше приятелят му.

— Нищо няма да оставя на този кучи син — изхълца тя. — Дори и сламка.

— Здравей, Малори — каза Макгауън и се подаде от кухнята. — Не й обръщай внимание. Веднъж-дваж в годината тя става кисела, окичва с етикети всички мебели, заявява, че ще ги изпрати на склад и че ще си наеме мебелирана стая и ще работи при Маршал Фийлд.

— Ти нищо не разбираш — каза тя.

— Да се е обаждал някой? — попита Макгауън.

— Току-що телефонира Лоуис Мичел. Хари се напил и сложил котето в електрическата бъркачка.

— Тя ще дойде ли?

— Разбира се.

На вратата се позвъни. Влезе разчорлена жена с мокри бузи.

— О, какъв ужас! — изхлипа тя. — Децата гледаха. Това бе тяхното малко котенце и те го обичаха. Не бих се сърдила толкова, ако децата не гледаха.

— Да се махаме оттук — каза Макгауън и се запъти към кухнята. Малори го последва и видя, че в кухнята няма никакви признаци, че се готви вечеря. Слязоха по стълбите в зимника, обзаведен с маса за пинг-понг, телевизор и бар. Макгауън му наля чаша уиски.