Читать «Геометрия на любовта» онлайн - страница 2

Все още беше облачно и валеше, но бе се стъмнило. Уличното движение едва пълзеше. Видя как долу мина кола с фургон, после друга с подвижен покрив, товарен автомобил и малък камион с нарисувана реклама: „Химическо чистене и боядисване при Евклид“. Прочутото име му напомни за правоъгълния триъгълник, за принципите на геометричния анализ и доктрината за пропорцията между съизмеримите и несъизмеримите величини. Той се нуждаеше от нов вид логически разсъждения и Евклид можеше да му помогне. Ако успееше да направи геометричен анализ на своите проблеми, възможно е да ги реши или най-малкото да създаде атмосфера за решаването им. Малори взе сметачна линийка и се спря на една проста теорема — ако двете страни на триъгълника са равни, то и ъглите на срещулежащите страни също ще бъдат равни; и обратната теорема — ако двата ъгъла на триъгълника са равни, срещулежащите страни също ще бъдат равни. Той начерта линия, която трябваше да представлява Матилда и всичко съществено, свързано с нея. Основата на триъгълника отдели за децата — Ранди и Присила. Разбира се, той щеше да бъде третата страна. Най-критичният елемент в линията на Матилда, който можеше да направи нейния ъгъл неравен с този на Ранди и Присила, се състоеше в това, че напоследък тя си бе създала въображаем любовник.

Най-обичайно притворство на жените от Ремсен Парк, където те живееха. Веднъж или два пъти седмично Матилда обличаше новите си дрехи, слагаше малко френски парфюм и с коженото палто потегляше с късния сутрешен влак за града. Понякога обядваше с приятелка, но по-често сама в един от ония френски ресторанти на Шейсета улица, които обслужваха самотни жени. Обикновено си поръчваше коктейл или половин бутилка вино. Искаше й се да изглежда разпусната, тайнствена, жертва на някаква горчива любовна загадка, но, не дай боже, някой непознат да й хвърлеше око, тя изпадаше в пристъп на стеснителност, спомняше си почти с паника за любимия си дом, за свежите лица на децата и цветната леха с бегониите. Следобед отиваше на дневно представление или на чуждестранен филм. Предпочиташе острите сюжети, които я изтощаваха емоционално, или както сама се изразяваше, я „изцеждаха“. Връщаше се вкъщи с късен влак и изглеждаше успокоена и тъжна. Когато приготвяше вечерята, тя често плачеше и ако Малори я запиташе какво я безпокои, Матилда само въздишаше. За кратко време той прояви подозрителност, но щом веднъж, минавайки по Медисън Авеню, я видя да яде сандвич на една лавка, облечена в кожите си, реши, че зениците на очите й са разширени не от любов, а от тъмнината на киносалона. Това беше безобидна, обикновена измама, която при по-голяма снизходителност можеше да се приеме дори за полезна.