Читать «Твоята магия» онлайн - страница 9

Изведнъж нова мисъл проблясна в ума на Джеймз и зелените му очи се разшириха.

— Мили боже, мислиш ли, че Джеръми е забелязал? Да не би на това да се е дължала готовността му да придружава Ейми насам-натам?

Джорджина избухна в смях и се опита да го плесне, но огромният корем й попречи.

— Невъзможен си, Джеймз. Защо продължаваш да приписваш такива развратни наклонности на това сладко момче? Той е само на осемнадесет, за бога.

Едната му руса вежда се изви като дъга — гримаса, която Джорджина някога не можеше да понася, но сега намираше за очарователна.

— Сладко? — повтори Джеймз. — Моят син? На осемнадесет години, а сякаш е на тридесет, този нехранимайко.

Джорджина беше склонна да признае, че Джеръми изглежда по-голям, отколкото бе в действителност. Имаше ръста на чичо си Тони, което го правеше с десетина сантиметра по-висок от баща му, а с широкоплещестата фигура, наследена от Джеймз, той изглеждаше доста по-внушителен от останалите младежи на неговата възраст. Но Джорджина нямаше никакво намерение да споделя гласно мислите си. И без това Джеймз се надуваше от гордост всеки път, когато станеше дума за сина му.

— Хм, няма нужда да се безпокоиш за Джеръми и Ейми. Научих, че са станали много добри приятели. От друга страна, и двамата са достатъчно големи. Само след няколко седмици Ейми също ще стане на осемнадесет. Чудя се как Шарлот не я е накарала да изчака до рождения си ден, преди да й разреши официално да дебютира в обществото.

— Предполагам, че заслугата е на Еди. Той винаги е бил твърде мекушав по отношение на момичетата, което, като се замисля, май не е много подходящо за Ейми точно в този момент.

Сега бе ред на Джорджина да вдигне вежди.

— Нима ще се заемеш лично и с тази своя племенница?

— Дума да не става — отвърна Джеймз малко по-сухо от обикновено. — Нали знаеш, че моята специалност са момчетата. Пък и ще бъда твърде зает с новия си син, за да се безпокоя за най-малката дъщеря на Еди.

Джорджина имаше сериозни основания да се съмнява в думите му. Бяха й разказвали как съпругът й бил взел толкова присърце грижите за Реджи, че когато не му позволили да прекара достатъчно време с нея, той я отвлякъл за няколко месеца в открито море, предизвиквайки гнева на братята си, които не му проговорили в продължение на години. Но Реджи беше любимката на братята Малори, защото всички те я възприемаха като своя дъщеря, а Ейми… Може би Джеймз и Антъни щяха все пак да оставят грижите и тревогите за нея на собствения й баща, още повече, че Едуард се бе справил много добре с останалите си четири деца… Хм, дума да не става.

— След като вече не искаш момиче, какво ще стане, ако все пак имаме дъщеря?

Той целуна тържествено корема й, усмихна се и отговори с комичен тон:

— Ще упорствам, докато успея, Джордж. Бъди сигурна.

Ако той наистина решеше да упорства, щеше да й се наложи да прекара много време в леглото — в това Джорджина бе сигурна.

ГЛАВА ТРЕТА