Читать «Твоята магия» онлайн - страница 10

В дома си, една пресечка на север от Бъркли Скуеър, Ейми Малори най-сетне се приготвяше за лягане. Седнала пред тоалетната масичка, тя разресваше дългата си черна коса, наблюдавайки в огледалото отражението на майка си Шарлот, която се щураше из стаята, помагаше на старата Агнес да прибере балните дрехи на Ейми и се тюхкаше какво да прави със скъсания чорап, протритата обувка и изцапаните розови ръкавици.

Ейми отдавна се канеше да поговори с баща си за собствена камериерка. Двете й по-големи сестри, Клер и Дайана, си имаха домашни помощници и бяха ги взели със себе си, когато напуснаха дома, за да заживеят със своите съпрузи. А Ейми винаги използваше нечия чужда камериерка. Ето сега например, единствената, останала на разположение, беше старата Агнес, която бе в семейството още от детството на майка й. Ейми искаше жена, която наистина да й помага, а не непрекъснато да мърмори и да се разпорежда с живота и вещите й както намери за добре. Крайно време бе този въпрос да бъде решен и… Господи, не можеше да повярва, че мисли за такива дреболии сега, в края на най-вълнуващия ден в своя живот.

Всъщност имаше един ден, който бе дори по-вълнуващ. Ден, който никога нямаше да забрави. Оттогава бяха изминали шест месеца, но споменът за него живееше в съзнанието й. Това беше денят, в който Ейми бе срещнала братята на Джорджина Малори и бе взела дръзкото, но твърдо решение да се омъжи за единия от тях. Изминалите месеци не бяха променили това решение. Единственото, което Ейми не можеше да измисли, беше как да осъществи намерението си, след като мъжът на нейните мечти бе отплавал обратно към Америка, без да се появи повече.

Като оставим настрана факта, че без друго щеше да запомни завинаги днешния ден заради най-сетне предоставената й възможност да навлезе в света на възрастните, при това предизвиквайки истински фурор с дебюта си това, с което този ден наистина щеше да остане незабравим, бе подслушаният разговор, или по-точно спор между леля Джордж и чичо Джеймз. Ставаше въпрос за писмото, в което им съобщаваха, че петимата братя на Джорджина пристигат в Англия за раждането на първото й дете. Ако днешният ден бе за Ейми като чудесна торта, то тази новина безспорно беше глазурата.

Той се връщаше.

Сега вече Ейми щеше да го заслепи с чара и остроумието си, да го накара да я забележи. Защото първият път със сигурност не беше я забелязал. Вероятно дори не си спомняше, че я е виждал. И защо ли да я помни? Тогава тя бе толкова объркана от обзелите я чувства, че езикът й сякаш беше вързан. Изобщо, далеч не се бе представила в най-добрата си светлина.

В действителност Ейми бе съзряла както физически, така и духовно още преди няколко години и безсилното очакване възрастните да започнат най-после да я приемат на сериозно, я беше изпълнило с недоволство. Макар да имаше много достойнства, търпението далеч не беше сред тях. Когато пожелаеше, Ейми можеше да бъде много смела, а също и закачливо пряма и в никакъв случай не бе срамежливото и сдържано момиче, което всички очакваха от нея да бъде. Все пак, тя не искаше да разочарова семейството си със своята необузданост, затова се стараеше да прикрива дръзката си, авантюристична природа. Дързостта бе считана за ценно качество сред разюзданите мъже в рода — а у фамилията Малори тези мъже бяха повече от достатъчно — но, разбира се, за една жена тя беше крайно неподходяща. Единствено Джеръми бе започнал да разгадава истинската същност на братовчедка си, но пък откак бяха станали толкова добри приятели, Ейми не се и опитваше да го заблуждава.