Читать «Твоята магия» онлайн - страница 159

Джоана Линдзи

Тонът й се смекчи, когато тялото й се сгуши до неговото и ръцете му я обгърнаха, за да я притиснат още по-близо.

— Толкова ли беше трудно?

— Господи, да. — въздъхна той, но всъщност не беше така, съвсем не беше.

— Ще стане по-лесно, обещавам ти.

Той вече не се съмняваше в това. Но като знаеше колко мъки й бе причинил, затаи тревожно дъх, преди да попита:

— Какъв е отговорът ти?

Ейми беше твърде щастлива и изпълнена с любов, за да го измъчва повече.

— Знаеш го от месеци, твърдоглавецо. Просто не беше готов да го чуеш.

Облекчението на Уорън се изля във весел смях, в стягане на прегръдката и накрая — в целувка, която трябваше да я изпепели цяла. Така и стана.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Шарлот даде тържествена вечеря за семейството и приятелите, за да оповести официално годежа, но семейството вече знаеше щастливата новина. Ето защо както Антъни, така и Джеймз трябваше да бъдат заплашени от съпругите си, за да се съгласят да отидат.

Но на самата вечеря те се държаха добре за пред външните хора. Антъни дори бе забелязан да поздравява Уорън с ръкостискане, въпреки че никой не разбра какво му е казал, за да го накара да избухне в смях.

По време на вечерта Джеръми три пъти дръпна Ейми настрана, за да я попита дали е сигурна, дали наистина е абсолютно сигурна, че не е бременна. Тя сигурно щеше да се смили над него в деня на сватбата си и да му каже, че не е приела на сериозно онзи облог. А можеше и да не го направи. Месец въздържание нямаше да навреди на младия негодник, би могло дори да му помогне да посвети малко време на обучението си, от което най-определено се нуждаеше…, ако, разбира се, през следващия срок не бъдеше отново изритан от училище.

Дрю най-безобразно й се подиграваше, че не е избрала него. Правеше го преднамерено, само за да провокира Уорън. Но напоследък избухливият нрав на Уорън очевидно отсъстваше и най-накрая, щом разбра, че няма да предизвика брат си, Дрю се отказа.

Когато Ейми най-сетне остана за момент сама с Уорън, го попита:

— Как ти понася посрещането в клана Малори?

— Слава богу, че съм толерантен човек.

Тя се засмя доволно на измъчената му физиономия.

— Какво ти каза чичо Тони?

— След като се възхити на насиненото око на брат си, поиска аз да му давам уроци.

И тя беше видяла това насинено око.

— Нали няма да се биеш повече с чичо Джеймз?

— Не бих си и помислил. Сега, когато той ще е и мой чичо, решил съм да му засвидетелствам единствено уважение.

— Мили боже, той ще те убие.

Уорън се засмя и я придърпа към себе си. Тя въздъхна и обви ръце около неговите. Чудеше се дали човек може да бъде по-щастлив, отколкото е тя сега.

Като огледа стаята, изпълнена с хора от нейното семейство, Ейми каза:

— Това ми напомня за вечерта, когато те видях за пръв път и се влюбих в теб. Тогава ти дори не ме забеляза.

— Забелязах те, но ти беше твърде млада…

— Няма да започваме отново, нали?

Той се подсмихна.

— Съвсем не.

Тя се наведе към него, за да прошепне: