Читать «Твоята магия» онлайн - страница 14

Проклети чувства. Защо не бяха се спрели на англичанин?

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

— Защо Джудит? — Въпросът на Джеймз, отправен към брат му, се отнасяше до името, което Антъни и неговата съпруга бяха дали на наскоро родената си дъщеря. — Защо не нещо по-мелодично — Джаклин, например?

Двамата се намираха в детската стая, където Антъни прекарваше по-голямата част от времето си напоследък. Днес най-сетне имаше възможност да остане насаме с дъщеричката си, защото неговата съпруга Рослин бе отишла да посети приятелката си, лейди Франсез. Така Антъни трябваше само да се справи с Нети — тази шотландска вещица, която Рослин бе довела като своя домашна прислужница и която най-безцеремонно се бе обявила за гледачка на бебето в отсъствието на майка му. Но далеч не се оказа толкова лесно да я изгони от стаята — наложи се Антъни да пусне в ход най-зловещите заплахи, които беше в състояние да измисли. Май трябваше да започне да действа по-твърдо, иначе тези жени в къщата щяха да му се качат на главата. Всъщност, Джеймз бе склонен да смята, че Рослин вече е успяла да направи това.

— Как пък не! — отвърна Антъни. — Та да ти доставя перверзното удоволствие да я наричаш Джак? Защо не кръстиш твоето бебе Джаклин? Тогава аз ще й викам Джак.

— Ако ще е така, аз направо ще я кръстя Джак, за да няма какво да изопачаваш.

Антъни изсумтя:

— Не мисля, че Джордж би одобрила това.

Джеймз въздъхна. Наистина бе по-добре да се откаже от идеята още в самото начало.

— Да, предполагам, че няма.

— Нито пък нейните братя — подличко додаде Антъни.

— О, в такъв случай …

— Ще го направиш, нали?

— Бих направил всичко, за да вбеся тези грубияни — отговори чистосърдечно Джеймз.

Брат му се засмя, с което стресна свитата в ръцете му Джудит. Но тя не проплака, само възбудено размаха ръчички. Баща й улови мъничките пръстчета и нежно ги целуна. После отново погледна към Джеймз.

Двамата братя бяха различни като деня и нощта. Антъни бе малко по-висок и доста по-слаб, с черна коса и сини очи, докато Джеймз, подобно на другите си братя, беше едър и рус, с очи, които имаха мек зелен оттенък. Джудит, от своя страна, бе взела по нещо и от двамата си родители. Щеше да има великолепната златисто-червена коса на своята майка, но очите й вече бяха придобили дълбокия кобалтово-син цвят на бащините й очи.

— Според теб колко време ще останат янките този път? — попита Антъни.

— Твърде много — раздразнено отвърна Джеймз.

— Едва ли ще е повече от две седмици.

— Да се надяваме.

Това трябваше да означава край на разговора, но Антъни не бе склонен да се съобразява с намеци и предупреждения.

— Но те направиха точно това, което ти искаше, старче. Ожениха те за сестра си. Настояха на това. Кога най-сетне ще им простиш за пердаха, който ти нанесоха?

— Остави пердаха — той си беше в реда на нещата. Но Уорън мина всякакви граници, като посегна и на моя екипаж. Ако не бяха го озаптили, щеше да избеси почти всички ни.