Читать «Твоята магия» онлайн - страница 13

— Предполагам, че тази вечер сестрите ти наистина може да са изпитали малко завист — каза Шарлот — особено Клер.

— Клер е твърде щастлива със своя Уолтър и едва ли си спомня, че й трябваха цели две години, за да го открие. А и нейната придирчивост, или по-скоро търпение, бяха възнаградени — скоро Уолтър ще придобие гръмка титла. За какво Клер да ми завижда, когато ще става дукеса, мамо?

Шарлот се усмихна.

— Права си.

— Що се отнася до Дайана, не съм видяла това с очите си — Ейми все още не можеше да им прости, че бяха я накарали да чака почти до осемнадесетия см рожден ден, докато Дайана бе дебютирала едва на седемнадесет и половина — но съм чувала, че е имала не по-малко ухажори от мен. Просто се е влюбила в първия, който е почукал на вратата й след бала.

— Точно така беше — въздъхна Шарлот. — Което ми напомня, че утре, тоест днес, у дома най-вероятно ще има истинско нашествие от млади, заслепени от красотата ти обожатели. Наистина трябва да поспиш, иначе славата ти ще угасне още преди следобедния чай.

Ейми се изкикоти.

— Няма, мамо. Ще се наслаждавам на всяка минута от ритуала на ухажването, докато се появи мъжът, когото искам, и ме грабне.

— Колко вулгарно казано — възкликна Шарлот. — Да те грабне, да. Започваш да звучиш като момчето на Джеймз.

— Хм, дяволите да го вземат, така ли ти се струва, ама честно?

Възрастната жена се засмя.

— Престани. И не позволявай на баща си да чуе как имитираш Джеръми, защото незабавно ще отиде да говори с брат си, а Джеймз Малори никак не понася насмешките, предложенията или добронамерените съвети. Честно казано, и до днес ми е трудно да повярвам, че Едуард и Джеймз са братя. Толкова са различни.

— Татко не прилича на нито един от братята си, но аз го харесвам точно такъв, какъвто е.

— Как няма да го харесваш — тросна се Шарлот — като те глези толкова много.

— Е, не винаги е бил много отстъпчив, нали? Иначе нямаше да трябва да чакам …

Краят на изречението бе задушен в прегръдката на майка й.

— Вината е моя, съкровище. Но не ме упреквай, задето исках да задържа своето момиченце още за малко при себе си. Всички вие пораснахте толкова бързо. Ти си най-малката, но след успеха ти тази вечер знам, че някой добър младеж ще те „грабне“ за нула време. Разбира се, това е и моето желание, но някак не ми се иска да се случи толкова скоро, колкото ми се струва, че ще стане. А сега поспи малко — каза Шарлот толкова ненадейно, че Ейми се стресна.

Едва след това осъзна, че майка й почти се беше разплакала, и че по тази причина бе излязла забързано от стаята, помъквайки Агнес след себе си. Ейми въздъхна. От една страна се надяваше думите на Шарлот да се окажат пророчески, но от друга изпита истински ужас, че може да е така. Ако успееше да постигне целта си, майка й наистина щеше да тъгува много по-силно, отколкото за другите си деца, защото за да бъде с мъжа, когото бе избрала, Ейми трябваше да се премести в Америка и да постави цял един океан между себе си и своето семейство. Тази мисъл беше съвсем нова за нея.