Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 103

— Това беше хубава, оригинална история, любов моя, със сигурност по-добра, отколкото очаквах.

Реджи поклати глава. Той си беше намислил нещо и нямаше намерение да се отказва от него.

— Ако не искаш да признаеш Томас за свое дете, не го признавай. Наистина не ме е грижа какво мислиш — рече просто Реджи.

Никълъс избухна.

— Кажи ми, че е мой! Кажи ми го с прости думи!

— Той е твой!

— Не го вярвам!

— Хубаво. — Тя кимна с разбиране. — А сега, извини ме, но вечерята ми изстива.

Той се втренчи в нея с изумление, докато минаваше покрай него, запътила се към вратата.

— Няма ли да се опиташ да ме убедиш?

Реджи го погледна и се поколеба. Обърканият му, изпълнен със слаба надежда поглед, почти я накара да се поддаде. Но тя направи каквото можа. Убеждаването зависеше от него.

— За какво? — отвърна тя. — Томас няма нужда от теб. Той има мен. А и със сигурност няма да му липсва мъжко внимание при четирима вуйчовци, които да го глезят.

— Не е много вероятно! — изрева той. — Няма да позволя тези копелдаци да възпитават моя… Никълъс затвори устата си и я загледа разярено. — Върви да си ядеш вечерята!

Като се върна в детската стая, Реджи се усмихваше, отново в добро настроение. Е! Имаше за какво да си мисли, нали така?

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Никълъс бавно се надигна, мръщейки се на необичайния шум, който го беше събудил. Той тръсна глава и легна отново, но след миг се разбуди напълно. Бебето плачеше. Сигурно е гладно?

Той бе разбрал какъв е шумът, но остана напълно буден и се чудеше колко ли често се появява тази работа със събуждането. Това нямаше значение. Утре щяха да си съберат багажа и да потеглят към Силвърли. Там стаите му щяха да бъдат доста по-далеч от детската стая, отколкото бяха сега.

Защо да не остане там? Мириам го бе държала далеч от Силвърли години наред, но тя вече беше направила белята — беше разказала на Реджина за неговото раждане. След като това беше свършено, дори целият свят да разбере, нямаше никакво значение. Сега Мириам не можеше да му навреди. А той със сигурност нямаше да позволи на Реджина да го държи надалеч от Силвърли. Силвърли беше неговия дом, каза си той разярен. Все още имаше някои права на този свят!

Сега къщата бе утихнала, а бавачката сигурно хранеше бебето. Дали Реджи се е събудила? Той си я представи в съседната стая, свита в леглото, вероятно дълбоко заспала. Навярно беше свикнала с тези нарушавания на съня и успяваше да ги проспива.