Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 102

— Ако си искал да бъде кръстен на твоята част от семейството, трябваше да си тук за раждането му.

— Защо не ми каза?

Очите й се присвиха. След миг щяха да се разкрещят един срещу друг, а тя нямаше намерение да позволи това да стане в детската стая.

— Мег, остани с Томас, докато се върне Tеc, моля те. После се обърна към Никълъс:

— Моите стаи са от другата страна на коридора. Ако искаш да довършим този разговор, можеш да ме посетиш там.

Реджи не го изчака и се втурна през коридора в своята дневна. Никълъс я последва, като затвори шумно вратата. Тя се обърна и го погледна яростно:

— Ако искаш да тръшкаш вратите, моля те да го правиш в друга част на къщата.

— Ако искам да тръшкам врати, което не съм сторил сега, ще го правя в която искам част на къщата. Сега ми отговори! Защо не ми каза?

Какво да отговори? Нямаше намерение да признава, че не е искала да го задържи по този начин. Точно тогава изобщо не беше сигурна, че нещо можеше да го задържи; не бе сигурна и сега, когато той не показа дори с най-малкък намек, че се радва на нея и на сина си.

Най-сетне тя просто попита:

— Щеше ли да има някаква разлика?

— Как бих могъл да зная, след като не си ми казала? — В тона му се прокрадна язвителна нотка: — Разбира се, има възможност и ти да не си знаела и следователно да не си могла да ми кажеш.

— Да не знам, че съм бременна в четвъртия месец? — Тя се усмихна. — Наистина имах съвсем малко симптоми, вярно е. Но в четвъртия месец? Всяка жена би го разбрала дотогава.

Той се приближи, докато застана точно пред стола й.

— В четвъртия месец обикновено знаят и всички наоколо — тихо каза той. — Поради простата причина, че талията се разширява. При теб това го нямаше, любов моя.

Очите на Реджи срещнаха неговите и се разшириха от това, което прочетоха.

— Ти мислиш, че не е от теб? — прошепна тя недоумяваща. — Нищо чудно, че почти не го погледна! — Тя стана, а той отстъпи назад, за да я пусне да мине. — О, това е страхотно! Дори не ми е минавало през ума!

Въпреки всичко обаче Реджи виждаше хумора в това и при други обстоятелства щеше да се разсмее. Какво идеално отмъщение за отношението му към нея — да го посрещне с детето на друг мъж при завръщането му. Но Реджи не бе в състояние да се засмее. Беше изживяла шока отново да го види и още по-гадния потрес от грозното му заключение.

Никълъс я докосна по рамото и я завъртя, за да бъде с лице към него.

— Тази престорена изненада най-доброто представление ли е, на което си способна, мадам? Имала си достатъчно време, за да измислиш някакво извинение, за да ми обясниш защо сватбената ти рокля така добре прилягаше на тънката ти талия в деня, когато се ожених за теб. Много съм любопитен да чуя какво си съчинила.

Циганската извивка на очите й пролича още по-ясно, те се стесниха до две гневни цепки, но гласът й остана спокоен.

— Така ли? Имам си очевидното извинение на силно пристегнатия корсет. Ще ми повярваш ли? Не! И правилно, защото никога не си пристягам корсетите.

— Значи признаваш — озъби се той.

— Какво да признавам, Никълъс? Казвам ти, че прекарах една твърде необичайна бременност. Беше толкова необичайна всъщност, че после започнах да се притеснявам да не би нещо да не е наред с бебето, когато бях в седмия месец и срещнах една жена в петия, която беше два пъти по-наедряла от мен. — Тя пое дълбоко дъх. — Вуйчо Джейсън ме увери, че баба ми била същата. Хората изобщо не разбирали, че е бременна, докато не се родят бебетата. Каза ми, че той и братята му се родили малки като Томас, а виж какви са станали сега. И беше прав. Томас расте с дни, идеално оформен е и е напълно нормален. И вероятно един ден ще стане едър като баща си. — Тя свърши, останала без дъх и все още разярена, но малко облекчена. Беше му казала всичко. Дали вярваше или не си беше негова работа.