Читать «Последната игра» онлайн - страница 27
Джо Холдеман
Те винаги изпреварваха въпросите ви, дори да нямате такива.
Моята папка беше поне пет пъти по-дебела от тази на Чарли. Вероятно по-дебела от която и да е друга, тъй като, изглежда, аз бях единственият войник, преживял цялата война. Бедната Меригей. Чудя се що за доклад е написал за мен старият Скот. Аз открехнах първата страница на папката.
На първата страница беше залепено малко парче хартия. Всички останали бяха снежно бели, но тази беше оцветена от вековете и смачкана по краищата.
Почеркът беше познат, прекалено познат, дори и след толкова дълго време. Датата беше отпреди 250 години.
Примигнах и бях заслепен от внезапно появили се сълзи. Нямах причина да предполагам, че тя е жива. Но всъщност не бях сигурен, че е мъртва, не и преди да видя датата.
— Уилям? Що за…
— Остави ме, Чарли. Само за минута.
Изтрих очите си и затворих папката. Не биваше да чета проклетата бележка. Навлизайки в новия живот, трябваше да оставя старите духове зад мен.
Но дори и бележка от гроба беше нещо като контакт. Отворих отново папката.
11 Окт. 2878
Уилям,
Всичко това е в твоето лично досие. Но като те познавам, ти може и да го изхвърлиш, така че направих всичко възможно да го прочетеш.
Очевидно аз оживях. Може би ти също ще оживееш. Ела при мен.
Знам от записите, че ти ще си на Саде-138 и няма да се върнеш поне два века. Няма проблеми.
Аз отивам на една планета, която наричат Среден Пръст, петата планета около Мицар. Това са два колапсарни скока, десет месеца субективно време. Среден Пръст е нещо като Ковънтри за хетеросексуалните. Наричат я „граничната линия на евгениката“.
Няма значение. Това ми струваше всичките пари и парите на още петима от старите приятели, но ние купихме един крайцер от UNEF. И го използваме като машина на времето.
Така че аз съм на една релативистка совалка и те чакам. Всичко, което трябва да направиш, е да пропътуваш пет светлинни години и да дойдеш на Среден Пръст, много бързо. Всеки десет години аз остарявам по един месец.
Така че ако ти си по разписание и си още жив, аз ще бъда на двадесет и седем години, когато стигнеш тук. Бързай!
Аз никога не открих някой друг и не искам никой друг. Не ме интересува дали си на деветдесет години, или на тридесет. Ако не мога да ти бъда любовница, ще ти бъда болногледачка.
Меригей.
— Хей, барман.
— Да, майоре?
— Знаеш ли някое място, което се нарича Среден Пръст? Още ли е там?
— Разбира се. Къде ще отиде?
Разумен въпрос.
— Много хубаво място. Планета-градина. Някои хора не мислят, че е достатъчно вълнуваща.
— За какво става дума? — каза Чарли.
Подадох на бармана празната си чаша. — Просто открих мястото, където отиваме.
Епилог
НА СТАР ЗАСЕЛНИК СЕ РАЖДА ПЪРВИ СИН
Меригей Потър-Мандела (24 Пост Роуд, Пакстън) роди в петък чудесно момче, 3.1 килограма.
Меригей твърди, че е втора по възраст от обитателите на Среден Пръст и е родена през 1977. Тя се е сражавала през по-голямата част на Вечната Война, а след това е чакала мъжа си 261 години на една совалка. Нейният мъж, Уилям Мандела, е с две години по-възрастен от нея.
Бебето, което още не е кръстено, е родено вкъщи, с помощта на приятелката на семейството, доктор Даяна Елсевир-Мур.
