Читать «Кид» онлайн - страница 9

— Влез.

Тя влезе и не се изненада да открие Сиера Стар в хотелската стая с Буут.

— Аз точно си тръгвах — каза Сиера. — Тя навличаше чифт ръкавици от черна телешка кожа, довършващи тоалета й, който можеше да идва направо от Базара на Харпър. Сиера носеше едно поръбено с пера боне, което скриваше малко от великолепните й естествено червени къдрици.

Облечена в зелена копринена рокля със свежа бяла дантела около шията, Изцапаната Гълъбица от Градския салон имаше повече вид на дама, отколкото повечето дами, които Анабет беше виждала в Санта Фе. Анабет й завиждаше, защото тя също бе желана — и пожелавана — жена.

Даже Сиера не знаеше истината за това, че Кид е жена. Буут бе казал:

— По-добре, да не се доверяваме на никого. — И беше ясно от начина, по който Сиера дразнеше Анабет, че въпреки тяхната игра в леглото, Буут бе запазил тайната й от другата жена.

Сиера потри облечената си в ръкавица ръка по бебешки гладката буза на Анабет и каза:

— Аз имам едно прекрасно ново момиче, което може да те интересува, Кид. Защо не дойдеш в салона следващия път, когато си в града?

Анабет се изчерви силно.

Сиера се разсмя с един лек, приятелски смях, който бълбукаше от вътрешността й. Погледът на зелените й очи беше добър, макар и закачлив.

— Тя се казва Бони. Кажи й, че аз съм ти казала да я потърсиш.

Сиера се отвърна от смутената Анабет и прекоси стаята обратно до леглото с четири колони, където Буут се изтягаше напълно облечен върху покривалото с един скицник в ръка. Тя се наведе над него, за да види какво е нарисувал и се намери, ме изглежда точно толкова пленителна върху хартията, колкото и в реалния живот. Сиера обхвана с длани лицето на Буут и се наведе, за да го целуне нежно по устата.

— Грижи се за себе си и внимавай.

Буут се ухили.

— Аз мога да кажа същото.

— Довиждане, Буут — каза Сиера, сякаш никога нямаше да го види отново. И този шанс винаги съществуваше.

Анабет беше виждала толкова много пъти Сиера и Буут да си казват довиждане, но все още я трогваше това, колко много се обичаха. Но Буут никога не би се съгласил да живее от това, което Сиера припечелваше от нейната половина на Градския салон. И Сиера никога нямаше да се откаже от сигурността, за чието спечелване бе пожертвала толкова много, само за да стане жена на един бандит. Те често се срещаха и правеха любов, но очевидно не беше предопределено да прекарат живота си заедно.

Щом Сиера си отиде, Анабет прекоси стаята и си настани краката на леглото. Тя извади принадлежностите от джоба на ризата си и се съсредоточи в свиването на една цигара.

— Аз не мисля, че трябва да свършим тази работа — каза тя.

Защо не? — попита Буут.

— Просто имам такова чувство.

— Трябва да кажеш нещо по-определено, ако искаш да промениш решението ми.

Анабет забоде цигарата в ъгъла на устата си. Тя драсна една кибритена клечка по джинсите си и присви очи срещу дима, като дръпна първия път.

— В миналото ти винаги много внимателно разучаваше всеки човек, преди да му позволиш да се присъедини към бандата. Какво знаеш за този новия, Уат Ранкин?