Читать «Кид» онлайн - страница 11

Джоан Джонсън

Когато Анабет яздеше навън от Санта Фе с Буут, тя имаше чувството, че ги наблюдаваха. Погледна зад рамото си, но не откри нещо — или някой — да изглежда подозрително.

Може би тази работа ще излезе едно замаскирано благословение. Ако Сам Чандлър носеше толкова много злато, както Ранкин твърдеше, делът на Буут можеше да се окаже достатъчен, за да купи онова ранчо в Колорадо. Тя дяволски се надяваше, че това беше последният път, когато щеше да язди по пътя, като Кид Калуун.

2

Буут и Анабет пристигнаха около обяд при бараката край пътя, близо до „Изворите на стария кон“, където беше мястото на срещата им. Прозорците на избелялата от времето дървена барака бяха разбити и верандата бе килната на една страна, като куцащ на три крака кон. Останалите от бандата вече бяха там — с изключение на Уат Ранкин. Отсъствието на най-новия член на Бандата Калуун направи Анабет още по-подозрителна за намеренията на Ранкин.

— Знае ли някой къде е Ранкин? — попита Анабет, когато слезе от коня си пред бараката.

— Каза, че има да свърши някаква лична работа, но има още много време, за да се присъедини към нас и свърши своята част от работата — отговори Змията, седнал в един счупен стол-люлка на верандата.

Езикът на Змията изскочи навън, за да овлажни устните му, преди да се прибере в устата, точно както би направил езикът на истинска змия. Този навик му беше спечелил единственото име, което притежаваше. Верандата скърцаше, докато той люлееше стола с върха на износения си ботуш. Анабет никога не преставаше да се забавлява от това, колко много името на Змията подхождаше на личността му. Змията представляваше едно шавливо, подскачащо в тревата влечуго.

Анабет размени един многозначителен поглед с Буут, който също бе слязъл от коня и стоеше наблизо. „Ранкин означава беда“, казваше тя с очите си. Когато вече щеше да изкаже на глас мислите си, той поклати глава, за да я накара да мълчи. Брадичката на Анабет подскочи упорито нагоре, но тя сдържа езика си.

Анабет не харесваше шестимата мъже в бандата на Буут и в най-добрия случай можеше да се каже, че те търпяха Детето. Но докато Буут не го спомена, тя не бе забелязала никакъв ропот срещу водачеството на Буут. Сега внезапно осъзна, че не чува обикновените солени шеги и дяволит разговор, който бандата нормално водеше, когато се събираха заедно преди някоя работа. Атмосферата изглеждаше някак си заредена с напрежение.

Отис Грайър и Клинт Тийг играеха карти върху разнебитените стъпала, блокирайки пътя към вътрешността на бараката. Грайър напомняше на Анабет за мечка гризли. Той притежаваше такива размери и кафявата му къдрава коса и цяла брада го правеха да изглежда, сякаш бе покрит с козина. Ако Грайър изглеждаше като мечка, Тийг миришеше на такава. Доколкото Анабет знаеше, мъжът никога не се беше къпал. Коженото му облекло бе мазно, ръцете му — мръсни, а зъбите развалени. Анабет винаги стоеше по вятъра към него.

— Аз ще ви прибера конете.

Анабет се обърна, за да поздрави единствения мексиканец в бандата и нейния най-стар член — Хайме Солано.