Читать «Кид» онлайн - страница 49

И трябваше да се увери, че мошеникът наистина бе мъртъв. Сега бе почти сигурен, че призрачната фигура, която е видял Отис Грайър, е бил Кид. Тъй като и без това търсеше Кид, той планираше да остане достатъчно дълго около Санта Фе, за да разбере по един, или друг начин, кой е бил това.

Уат щеше да подготви подходящо посрещане за този, който се появеше до лагерния огън на бандитите.

Джейк се качи на втория етаж със Сиера в стаята й, защото тя каза, че това е единственото място, където могат да говорят необезпокоявани. Сиера седеше във фотьойла до прозореца. Джейк стоеше до вратата.

— Много добре, Рейнджър. Говори.

— Казаха ми, че познаваш Буут Калуун — каза Джейк.

— И какво, ако го познавам?

— Аз преследвам Бандата Калуун. Надявах се, че може би ти ще можеш да ми кажеш, къде да започна да ги търся. — Той извади афиша от джоба си и го връчи на Сиера. — Виждала ли си този мъж?

Сиера беше шокирана колко точна бе рисунката на Кид, но запази чертите си спокойни. Тя познаваше всички членове на бандата. Освен Уат Ранкин. За момент си помисли да ги изброи на Рейнджъра. Така поне Анабет Калуун щеше да е в безопасност. Но животът й, изпълнен с трудни уроци, я накара да бъде предпазлива.

— Защо трябва да ти помагам?

— Защото тези мъже са убийци. Защото трябва да бъдат изправени пред съда.

Какво възмездие можеше да определи законът за смъртта на Буут? Сиера беше склонна мисли, че присъдата на Анабет Калуун щеше бъде по-бърза и сигурна. Но нямаше нищо против законът да преследва убийците на Буут.

— Аз мога да ти кажа къде те обикновено срещат, когато идват в Санта Фе — каза накрая Сиера.

Джейк последва указанията на Сиера до едно изолирано място на пет мили южно от Санта Фе. Огънят около извора в дъното на една камениста пътека бе сигурен знак за човешко присъствие. Обикновено Джейк можеше да очаква едно добро посрещане и предложението „Запали седни“.

Но около огъня нямаше никой. Лагерът изглеждаше напуснат. Джейк беше сигурен, че не е така.

Той подозираше, че някой или всички от Бандата Калуун бяха някъде наблизо. Те сигурно са се разпръснали, когато са го чули да идва.

Но опасността долу не бе единствената му грижа. Защото откакто излезе от Санта Фе, не можеше да се отърве от чувството, че някой го наблюдава — че някак си самият той беше преследван. Джейк потръпна и отдаде това чувство на студа. Той пришпори коня си с колене и заслиза по склона към огъня.

Единственият начин да прескочи трапа, бе да влезе в него.

Джейк почувства как косата му се изправя на врата само секунди, преди да чуе първия изстрел, Той се хвърли от седлото, но стрелящият трябва да се е прицелил ниско, защото куршумът все пак го улучи. Кракът на Джейк се сви под него, когато той се сля със земята. Втори изстрел направи дупка в ръкава му. Трети куршум изпрати в лицето му отхвръкнали парчета скала, но дотогава той успя да се скрие в една плитка долчинка, обрасла с гъсти храсти.

Той остана абсолютно неподвижен, знаейки, че всяко движение щеше да го издаде. Джейк дочу шепнещи гласове и разбра, че скритите в храстите бандити решаваха как и кога да тръгнат напред. Той имаше достатъчно муниции в патрондаша си. Тревожеше го повече раната му. Крачолът на панталоните му се пропи с кръв.