Читать «Кид» онлайн - страница 15

Сам никога не бе спирал да търси Джеф, но през последните три години не откри следа от сина си. Клер знаеше, че синът им е погребан в онзи самотен каньон. Сам единствен понасяше товара от знанието, че синът му — ако все още беше жив — бавно, но сигурно се превръщаше в кръвожаден дивак.

Той и Клер не скърбяха заедно, но все пак скърбяха. И мъката продължаваше. Но нямаше да продължи още дълго, ако Сам успееше да изпълни замисленото.

Със златото, което току-що получи от продажбата на сто и четиридесет глави първокачествен добитък Уиндоу Рок, Сам се надяваше да отведе Клер на север в Монтана. Там те можеха да започнат отново в място, където нямаше да има болезнени спомени. Може би той щеше да успее да изтрие някак си, някой ден, трагичният поглед от очите й.

Гласът на младия мъж прекъсна мислите на Сам.

— Историите, които съм чувал за диваците… истина ли са?

Зелените очи на Сам станаха каменни.

— Не знам какво си чул. Вероятно истината е по-лоша.

— Аз ще бъда ли в безопасност тук?

Сам изхъмка.

— В безопасност като всеки друг младок.

Младият мъж се наду веднага при тази обида. Той извади един блестящ пистолет от джоба на сакото си.

— Трябва да знаеш, че съм добре подготвен да се защитавам.

— Махни това нещо — каза Сам. — Никога не изваждай пистолет, освен ако не възнамеряваш да го използваш, защото, повярвай ми, тук другите джентълмени ще го направят.

— Сега виж какво, ти… — Младежът беше отхвърлен назад на седалката, когато дилижансът дръпна напред, накланяйки се опасно, като увеличи скоростта по неравния път. Кочияшът сипеше проклятия върху конете и един силен гръм се точно над главите им.

Очите на младежа от Изток се разшириха от ужас.

— Какво беше това? Какво става? — Той започна да се навежда навън през прозореца, но Сам го издърпа обратно вътре.

— Покажи си носа вън от този прозорец и е сигурно, че ще го отнесе куршум.

— Искаш да кажеш, че ни нападат? — Лицето на младежа замръзна в такава учудена физиономия, че Сам се разсмя.

— Ти със сигурност си чел в някой роман, как се напада дилижанс — каза Сам с крива усмивка.

— Разбира се, че съм чел. Но аз никога… аз… Искаш да кажеш, че ни нападат ли?

— Така изглежда.

— Ще ни убият.

Устата на Сам се превърна в решителна линия.

— Няма, ако аз мога да го предотвратя.

Младокът зяпна, когато Сам разви одеялото от седлото на седалката до себе си, за да открие един Колт 45 Пийсмейкър. Сам методично провери оръжието, за да е сигурен, че е заредено и добави един шести патрон на мястото под чукчето, което място обикновено лесно се изпразваше.

След това Сам се прицели през прозореца в един от нападащите бандити и стреля. Той се усмихни мрачно, когато младежът подскочи на една стъпки високо от седалката при шума от гърмежа.

Сам нямаше време да успокоява ужасения млад мъж. Той се концентрира, вместо това, в стрелба по бандата, която ги преследваше. Очите му се присвиха от задоволство, когато един тежък брадат мъж сграбчи рамото си и изостави преследването.