Читать «Кид» онлайн - страница 14

Уат Ранкин се усмихваше с вампирската си усмивка. И държеше колта си в ръка.

— Това жена ти ли е?

Сам Чандлър премести погледа си от дагеротипа, който държеше в ръка. Очите му се присвиха, докато разглеждаше младока, седящ срещу него в дилижанса. Един човек на Запада трябваше да разбира по-добре нещата, за да си позволи да задава въпроси на непознат, но нещата малко се промениха през годините след войната между щатите. Западът гъмжеше от поклонници, търсещи приключения. Вродената любезност на Сам го накара да задоволи любопитството на младежа.

— Да, това е моята жена.

Джентълменът от Изтока се пресегна за фотографията.

— Мога ли да я видя?

Без желание, Сам му подаде снимката на Клер.

Младият мъж трудно държеше снимката в клатушкащия се дилижанс, но накрая обяви:

— Тя е много красива. Отдавна ли сте женени?

Сам отговори с най-отблъскващия си глас:

— От десет години. — За нещастие, младокът не се отказваше.

— Имате ли деца? — попита той.

Сам преглътна внезапно появилата се топка в гърлото му.

— Един син.

— Колко е голям?

Човекът от Изтока не можеше да има представи каква агония причиняваше с въпросите си. Сам се почувства агресивен към човека, но се насили да отговори:

— Джеф ще бъде — щеше да бъде — на девет години следващия месец. — После, с едно изръмжаваше, имащо за цел да накара младока да млъкне завинаги, той каза: — Апахите го откраднаха пред три години.

Младият човек сега беше по-любопитен отвсякога, но внимаваше да не обиди сега изглеждащия опасен каубой. Той измърмори на себе си:

— Аз мислех, че тези неща се случват само книгите.

Сам се извърна, за да погледне през прозореца. Спомените бяха твърде живи. Той бе взел Джеф със себе си за подкарването на стадото, въпреки че шестгодишният му син бе твърде млад, за да може да помогне с нещо. Той и неколцина помощници работеха в устието на един затворен каньон като дамгосваха добитъка. Джеф подкара понито си недалеч, следвайки следата на една рогата жаба в пясъка. Крещящите диваци се появиха сякаш от небето и също така бързо изчезнаха. Те отведох Джеф с тях.

Сам не можеше да се изправи пред Клер и да й каже, че техният син беше пленник на диваците. Те и двамата бяха станали свидетели на отнемането от индианците на друг отвлечен син на собственик на ранчо, тринадесетгодишния Джеймс Трипли, който бе живял сред апахите четири години. По време на отсъствието си, бялото момче се бе превърнало в дивак.

Родителите, които посрещнаха отдавна изгубения си син с отворени обятия и радостни сълзи бяха намерени на другата сутрин убити и скалпирани. Момчето Трипли изчезна. Клер беше една от жените, които приготвиха телата за погребението. Той никога не забрави пепелния цвят на лицето й, когато се хвърли в ръцете му, след като излезе от къщата.

И така той я излъга за това, което се случи с Джеф. Той й каза, че Джеф е мъртъв. И се надяваше противно на всички изгледи, че ще си върне момчето, преди Джеф да възприеме обичаите на апах. Ако Сам беше намерил Джеф през първите седмици или месеци от пленяването му, той знаеше, че Клер щеше да му прости лъжата. А ако не… Техният син и така бе загубен.