Читать «Защото е там» онлайн - страница 16

Когато видяха Пиъри, Амундсен и Греса, те изпуснаха плячката си като изненадано грухтяха и ръмжаха.

Тогава Греса извика:

— По дяволите, аз познавам тези момчета! — и се втурна към тях.

Те се разпръснаха, пищейки, но Греса изломоти нещо на техния език и един от тях спря, поколеба се, направи няколко колебливи стъпки назад, очевидно разпознавайки я, но също така съвсем очевидно не знаейки какво да мисли за облеклото й или за спътниците й. Греса се приближи към него, като говореше нежно и след малко напрежението му изчезна и те се прегърнаха като отдавна изгубили се любовници.

Когато най-накрая той я пусна, тя се обърна към Пиъри и Амундсен и ги подкани:

— Хей, елате да се срещнете с брат ми!

Йетитата принадлежаха към едно племе от общо трийсетте, които живееха в пещерите, заобикалящи един-единствен граалов камък, няколко мили на запад. Те заведоха изследователите вътре и ги нахраниха с първото топло ястие, откакто бяха тръгнали, после всички седнаха около един огън на входа на най-голямата пещера и обмениха информация. Йетитата нямаше какво толкова да разкажат: грааловият камък им осигуряваше храна и дърва за огньовете, но нямаше никакъв дивеч за ловуване на платото и все още никой не беше открил път към земите отвъд платото.

Пиъри имаше само един въпрос към тях: „Дали те или някой друг някога е стъпил на полюса?“

Греса преведе въпроса му и когато брат и отговори, тя предаде отговора му:

— Кижика казва, че никога не е чувал някой да го е направил. Никой от тях не е ходил по-далече от два дни път оттук тъй като няма повече граалови камъни в тази посока.

Той казва, че има и други племена от йети, които живеят по-близо в обсега на ледената шапка, но той не е чувал някой от тях също да са ходили на полюса.

— Попитайте го, дали ще ни помогне да го направим — помоли Пиъри.

Греса го попита и когато чу отговора, се изсмя и му преведе:

— Той казва: „Защо не? Няма нищо друго за правене наоколо.“

Пиъри се усмихна.

— Добре. Тогава ето какво ще направим.

Той започна да описва как да се пренася храна от един междинен склад с провизии към следващия, като по този начин се образуваше една верига от базовия лагер през целия път до целта, където последната група ще направи последния пристъп към полюса.

Те прекараха следващите няколко дни в складиране на храна и поправяне на ските и раниците, които се бяха повредили от падането на леда. И Пиъри и Амундсен бяха нетърпеливи да завършат това, което бяха започнали, но и двамата бяха научили от предишни неуспехи на Земята да не пришпорват късмета си. Така че почакаха докато всичко бе готово, преди отново да се отправят на път, този път с дузина йетита за подкрепа.