Читать «Защото е там» онлайн - страница 13

Зората дойде бавно на тяхната висока географска ширина, но когато слънцето най-накрая се издигна на хоризонта, ледът започна да се топи и те трябваше да освобождават все повече и повече водород за да не се издигнат твърде високо.

— Е, това е положението — каза Пиъри, докато се разхождаше напред-назад в сега просторната гондола. — Нямаме повече тежести, освен ако не искаме да изхвърлим последната ни екипировка и храна. Можем да стоим така през остатъка от деня, но когато отново се заледим довечера, това ще бъде последното ни падане.

— Ако само не бях се паникьосала и не бях изхвърлила толкова много неща! — се оплака Греса. — Вината е моя.

Амундсен я прекъсна:

— Глупости. Ако не беше изхвърлила всичко това щяхме да паднем на земята и да се убием или да се удавим в реката. Сега ни предстои един цял ден летене, с южен вятър зад гърба ни и само няколко стотици мили път. Ще вървим толкова на юг, колкото можем и ще видим дали ще можем да получим някаква помощ от местните. А ако не можем, ще изминем останалия път пеша.

— Как бих искал да знам кой Речен канал отива най-далече на юг — въздъхна Пиъри, като гледаше навън към долините от двете им страни, които се намираха на мили под тях. Тъй като сега се намираха само на няколко градуса от полюса, все повече и повече участъци от реката правеха един последен завой и отново се отправяха на север, като оставаха тези отстрани да затворят пролуката и да продължат.

Един от тях трябваше да стига по-далеч от другите и ако изследователите трябваше да кацнат на Реката, те биха си избрали тази долина. Но нямаше начин да узнаят преди да стигнат до края.

През целия ден двигателят с рибно масло ги теглеше напред с постоянното си пуф-паф, добавяйки още няколко мили към пътуването им на юг, но тъй като слънцето беше толкова ниско на хоризонта, двигателят работеше с мощност, представляваща само няколко процента от тази, която имаше на Екватора. Пиъри го кълнеше, тъй като вече се бе превърнал в излишна тежест и ако думите му можеха да загреят бойлера, корабът би обиколил света за един ден, но той успя да загрее само собствените си дробове и ушите на спътниците си.

Тогава, точно когато се стъмваше и изглеждаше като че ли можеха да изберат долина само случайно, в далечината видяха полярната ледена шапка.

— Ето това е най-южното разклонение на Реката — каза Греса, посочвайки далече на запад, където около дузина паралелни каньони с ориентация север-юг се извиваха около другите в една правилна дъга и обхващаха основата на ледената шапка като ров около замък.

— Натам ли ще се отправим или към самата ледена шапка? — Амундсен попита Пиъри.

— Намираме се на 85 градуса южна ширина — отвърна Пиъри. — Само няколко стотици мили до полюса. Ако можем да стигнем до ледената шапка, ще можем да преминем със ските това разстояние за няколко дни.

— А ако не успеем ще прекараме остатъка от живота си в изкачване на планини само за да прекосим тези последни няколко долини — каза Амундсен.

— Ако се отправим към най-южния канал, ще трябва да изкачим поне една планина — изтъкна Греса. — А тази скала пред вас, която достига леда, изглежда почти два пъти по-висока от останалите.