Читать «Защото е там» онлайн - страница 11

— Ще ни свършат тежестите, ако продължаваме с тази скорост — каза Пиъри след няколко минути. — И това въобще не помага, по дяволите, все още падаме!

Те можеха да чуят Амундсен над главите си как чука със омекотения връх на щеката по дъното на балона, проклинайки.

— Хайде, да те вземат дяволите, счупи се.

Парчета лед се разхвърчеха около гондолата, когато той успя да откърти няколко, но той не правеше нещо кой знае какво от полза както и двамата, които изхвърляха тежести.

— Издърпай въжетата на отражателя — провикна се той през отвора. — Това може да откърти малко от тези неща.

— Добра идея — каза Пиъри. Той издърпа въжетата, които прикрепваха магнитните пластини опасващи балона.

От първо не му се отдаде, но после успя. Покрай прозорците полетя още лед, но въздушният кораб продължи да пропада.

— Гадната кучка — продължаваше да пада! — изкрещя той. А на Греса каза: — Продължавай да изхвърляш! — после сграбчи друга скиорска щека, уви края й и се изкачи при Амундсен.

Пространството между гондолата и балонът с газ беше лабиринт от покрити с лед въжета, които се простираха нагоре за да оформят едно гнездо около върха.

— Ще трябва да се изкачим съвсем догоре — каза Амундсен на Пиъри. Като използваше гнездото наместо стълба, той се издърпа нагоре, захващайки се с ръце и крака за въжетата за да се задържи и спирайки на всеки няколко стъпала за да махне всичко от пътя си със омекотената ски щека.

Пиъри правеше същото от другата страна като криволичеше напред-назад, докато се изкачваше с цел да достигне повече от повърхността на балона.

Те си мислеха, че началото е най-трудното, тъй като висяха като паяци под заоблените стени на хиляди метра празно пространство под тях, но когото стигнаха на половината на пътя, ледът стана много по-дебел и парчетата, които откъртваха, щеките им се плъзгаха право в ръцете и лицето им. На всичко отгоре студеният вятър духаше нагоре покрай тях, разпръсквайки леда навсякъде около тях. Границата на мъглата долу се издигаше бавно, но сигурно към тях.

— Пясъкът свърши! — извика Греса от гондолата. Гласът й ясно отекна в ледения нощен въздух.

— Изхвърли мебелировката — отвърна Пиъри. — Изхвърли всичко, което няма да ни трябва.

— А какво ще стане с хората под нас?

— По дяволите хората под нас. Мислиш, че ще бъдат ударени от един дирижабъл?

Въжетата скърцаха, а въздушният кораб се бунтуваше под краката им, докато Греса отвори вратата и изхвърли столовете навън в нощта, но дори това не попречи на тяхното слизане. Пиъри и Амундсен удряха усилено по балона, но ледът на върха беше залепнал за повърхността като с лепило и плетеницата от въжета хвана повече от това, което бяха способни да откъртят.

Греса издърпа масата от стената и я изпрати след столовете.

— Кое е следващото? Храната или екипировката? — изкрещя тя.

— Изхвърли палатките — й каза Амундсен. — Можем да си направим палатки от балона, когато стигнем там.