Читать «За изключителното значение, което придаваме на нещата, които възнамеряваме да направим» онлайн - страница 4

На първо място в „Майстор-любител“ обаче стоеше пропагандирането на касите за яйца като материал за саморъчно изработени мебели. Никога не успях да разбера защо тъкмо каси за яйца, но именно касите за яйца се препоръчваха от „Майстор-любител“ като основа на домашния бит. При наличието на достатъчно количество каси за яйца, както и на това, което „Майстор-любител“ наричаше „вродена сръчност“, всяка съпружеска двойка можеше смело да пристъпи към обзавеждане на жилището си. От три каси си правиш писмена маса; една каса ти служи за работен стол; от двете ти страни, също в каси за яйца, се нареждат книгите — и кабинетът ти е напълно уреден.

По същия принцип се обзавежда и столовата: две каси за яйца изпълняват ролята на красива полица за камина; четири каси и парче огледало напълно заменят бюфета, а шест каси, малко вата и някой и друг метър кретон са достатъчни, за да се уреди така нареченият „уютен ъгъл“. По отношение на „ъгъла“ няма никакви съмнения — седиш на ъгъл, облягаш гръб на ъгъл, при най-малкото движение се натъкваш на някакъв нов ъгъл. Но що се отнася до „уюта“… Допускам, че касите за яйца могат да бьдат полезни. Готов съм също да призная, че те могат да служат за украса, но за уют — никога! Опознал съм касите за яйца във всичките им варианти. Говоря за онова отминало време, когато светът, а заедно с него и ние бяхме по-млади, когато цялото ни богатство беше нашето бъдеще. И понеже разчитахме на това бъдеще, без колебание създавахме семейни огнища при доходи, които биха изглеждали крайно недостатъчни на човек с по-малка вяра в утрешния ден. При такова материално положение, ако не бяха касите за яйца или нещо друго в този стил, щяхме да бъдем принудени да се задоволяваме с класически строгата уредба — портална врата плюс архитектурните пропорции на помещението. Случвало ми се е, в качеството ми на почетен гост, по време на някой уикенд да окачвам дрехите си на каси за яйца. На каса сядах, на каса слагаха пред мен чаша чай. Ухажвах дамите, седнал на каса за яйца. Да, и за да почувствувам отново как кръвта ми тече в жилите като в ония дни, аз съм готов да седя само на каси за яйца до деня, когато ще ме погребат в някаква каса за яйца и ще поставят отгоре ми още една каса за яйца във вид на надгробен паметник. Много вечери съм прекарал, седнал на каси за яйца. Каси за яйца са ми служили за легло. И затова съм твърдо убеден, че те имат своите достойнства — не правя каламбур, — но да се обявяват за уютни, значи просто да се мамят хората.

Колко необичайни бяха тези стаи, обзаведени със саморъчно направени мебели. Те възникват пред очите ми през мъглата на миналото. Виждам хълмист диван; кресла, достойни за изобретателността на самия Велик инквизитор; разкривена пейка с високо облегало, която нощем се превръща в легло; сини чинии, купени в схлупени дюкянчета около Уордър стрийт; лакирана табуретка, на която панталоните ти винаги залепват; огледало в копринена рамка; две японски ветрила, кръстосани под някаква евтина гравюра; калъф за пиано, върху който сестрата на милата Ани е избродирала паунови пера; покривка за чай, изработена от братовчедката Джени. Седнали върху каси за яйца, ние мечтаехме — защото всички бяхме млади лейди и джентълмени с артистичен вкус — за времето, когато ще обядваме в трапезарии чипъндейл (Чипъндейл — вид английски мебели от 18-и век. — Б. пр.), ще пием кафе в салон стил Луи XIV и ще бъдем щастливи. Е, наистина ние преуспяхме — или поне някои от нас. Когато посещавам приятели, виждам, че някои са постигнали мечтата да седим на столове чипъндейл, пред маси стил шерътън и да се греем срещу камини, изработени по проект на Адам. Но къде са, уви, мечтите и надеждите, които ни омайваха като благоуханието на мартенско утро сред жалката уредба на таванските етажи? Боя се, че тези мечти лежат в боклука заедно с касите за яйца, покрити с кретон и евтини ветрила. Съдбата е безмилостно справедлива. Тя дава едно, но отнема друго. Подхвърля ни шилинги и надежди за бъдещето, а после ни дарява с лири и страхове. Защо не осъзнавахме щастието си, когато, изпълнени с приятна самонадяност, седяхме на своите тронове — касите за яйца?