Читать «За изключителното значение, което придаваме на нещата, които възнамеряваме да направим» онлайн

Джеръм К. Джеръм

За изключителното значение, което придаваме на нещата, които възнамеряваме да направим

Помня много неща, включително и такива, които се отнасят към далечното минало. Разбира се, аз не се надявам, че и ти, любезни читателю, едва навлязъл в цветущата възраст — възрастта, която безгрижната младеж нарича „средна“, — ще си спомниш заедно с мен за времето, когато се проявяваше много голям интерес към списанието „Майстор-любител“. Неговата цел беше благородна. То се стремеше да проповядва високата идея за независимост, да разпространява прекрасното учение за самопомощта. В една глава се разясняваше на читателя как кутиите от австралийски месни консерви могат да се превърнат в саксии за цветя; в друга — как от качето от масло можело да се направи въртяща се табуретка за рояла; в трета — как да се използуват стари картонени кутии за шапки за изработване на жалузи — принципът на цялата система се свеждаше до това да направиш каквото пожелаеш от предмети, непредназначени и възможно най-неподходящи за целта.

Много добре помня, че цели две страници бяха посветени на възхвалата на подставките за чадъри, направени от стари газови тръби. Не мога да си представя по-неподходящ предмет за окачване на шапки и чадъри от газовата тръба, но съм сигурен, че ако такъв предмет съществува, то авторът на статията непременно би помислил за него и би го препоръчал на читателите си.

От тапи за джинджифилова бира можело да се направят рамки за картини. Събирате тапи, намирате картина и работата е готова. А що се отнася до количеството джинджифилова бира, което трябва да се изпие, преди да се пристъпи към измайсторяването на всяка рамка, и до въздействието, което оказва тази напитка върху физическото, психическото и моралното състояние на майстора — всичко това никак не интересуваше списанието. Според моите изчисления за картина от среден размер биха отишли шестнайсет дузини бутилки. Никой ие е изяснил още дали след изпиването на шестнайсет дузини бутилки у човека ще остане някакво желание да прави рамка за картина и дали изобщо няма да престане да му се харесва самата картина. Но това, разбира се, е второстепенен въпрос.

Един мой познат — млад човек, син на градинаря на моята сестра, както би се изразил Олендорф (Олендорф — автор на популярен на времето учебник по английски език. — Б. пр.) — успя да се справи с необходимото количество джинджифилова бира, за да сложи в рамка своя дядо, но резултатът никак не беше удовлетворителен. Не остана доволна дори жената на градинаря.

— Какви са тия тапи около татко? — бе първият й въпрос.

— Нима не виждаш — отговори леко възмутен синът, — че това е рамка?

— Но защо от тапи?

— Защото в списанието пише тапи.

Думите му обаче не направиха никакво впечатление на почтената женица.

— Сега това не прилича и на татко — каза с въздишка тя.

Първородният й син бе обзет от негодувание — кой от нас обича критиката!

— А на какво прилича според тебе?

— Не знам. Според мен не прилича на нищо друго освен на тапи.

Жената беше напълно права. Възможно е някои направления в живописта да печелят от подобно обрамчване. Със собствените си очи съм виждал покана за погребение, на която рамчицата от тапи придаваше почти весел вид. Неудобството е само в това, че рамката от този вид почти поглъща онова, което се поставя в нея. Това бяха принудени да признаят най-честните и нелишени от вкус майстори на рамки от тапи.