Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 2

Жителите на еврейските, сицилианските, неаполитанските, ирландските гета, потънали в мрак, мръсотия и мизерия, са били заслепени от Форт Нокс (Форт Нокс — хранилище на златните запаси на САЩ. — Бел. прев.), но огромните размери на храма на златото и американската мощ правят впечатление само на едно или две поколения.

Те решиха да го превземат.

И успяха. Създавайки успоредна реална власт, с която официалната е принудена непрекъснато да се съобразява, освен когато тя самата не попада под нейното влияние.

Както е известно, Порто Рико е свободен щат, асоцииран към Съединените щати. Петдесет и първият. Но съществува един 52-ри независим щат, държава в държавата, с неопределени граници, признат негласно, но таен — Синдикатът на престъпниците.

Никой не желае официалното му признаване.

Ето защо до ден днешен в книги, в печата, във филми тази неприятна тема е била засягана по особен начин, натрапващ показване на престъпления, с цел да бъдат заслепявани наивниците. Организацията, това е нещо съвсем различно. Това е една феноменална тъмна сила със свое правителство, ръководители, профсъюзи, правосъдие и палачи, натоварени да привеждат в изпълнение върховните й присъди. В известен смисъл противопоставянето на нейната дейност става невъзможно, тъй като в царството на парите се стига неизбежно до корумпиране дори на по-неподкупните. Оборотът й за 1978 г. е от порядъка на 62 милиарда долара. Той непрекъснато нараства. Дългогодишни проучвания, анкети, „предпазливи разговори“ ни позволиха да хванем краищата на голям брой невидими или нарочно объркани нишки. След като няма нишки, нашата ръководна нишка, чиято съществена роля винаги е била старателно прикривана, стана Салваторе Лукания, име, неговорещо нищо на широката публика, зад което се крие печално известният Чарли Лъки Лучиано.

Той има изключителната тежест на държавен глава на първата в света престъпна синдикална държава. Държава твърде специална, привидяла се първо нему, която той създава и ръководи, дърпайки конците — дори от затвора — от Куба, а по-късно от Италия. Лъки Лучиано е бил лидер със светкавични реакции, с дяволско въображение, чийто остър ум, подплатен с изключителни възможности за синтезиране, би го отвел до най-високите върхове, ако бе избрал по-добро поле за действие на своята амбиция. Той заслужава по ред причини да бъде изваден от мрака, най-малкото за да се подчертае уязвимостта на хората, чието призвание, по техните думи, било да служат на морала, справедливостта и обществото. И още защото този сицилианец, свързан от най-ранна възраст с мафията, съумя да разчупи тесните рамки на това консервативно расистко сдружение, което обрича само себе си, убивайки най-напред другите, а след това и своите. Реалистичното виждане на Лучиано изведе на върха и придаде непозната мощ на армиите на мрака и кръвта.