Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 6

В стремежа си да бъдат безпристрастни съдебните власти стигнаха до парадокса да закрилят престъпниците по-добре, отколкото когато и да било. Многобройните текстове на законите, всеки от които противоречи на останалите, позволиха на най-ловките от тях да стигнат до ужасни крайности. На по-малко надарените, стига да не са извън закона, пък остана възможността да поверят защитата си на умели адвокати.

Това е едно от най-големите противоречия на мъжествена, безмилостна, брутална Америка, която надава силен вой, че се потъпкват правата на човека, когато правосъдието се намеси да попречи на някой лош поданик да вреди. Казаното дотук, разбира се, е твърде схематично и сбито, но е необходимо, за да може незапознатият с американското правосъдие европейски читател да разбере как империята на престъпността в тази страна е успяла толкова да разшири границите на търпимостта, без справедливо наказание да спре първите й завоевания. Всички факти до най-малките подробности, които ще опишем, са напълно достоверни.

Изложеното по-долу ще позволи да се схване по-добре как вярвайки, че опазва по демократичен път основните си свободи, в крайна сметка Америка се е оставила да попадне изцяло под диктатурата на организираната престъпност. И как е станало възможно гангстерите с възмутителен цинизъм не само да избягват истинското възмездие, но и да царуват безнаказано с предизвикателна арогантност.

При все това, за да се опитаме да останем обективни, трябва да признаем, че зараждането и преуспяването на индустриите на престъпността е логично следствие от същността на едно сурово и безмилостно общество, което цени успеха на всяка цена. Във всеки случай САЩ не са наивната детска страна на Уолт Дисни.

Всички големи шефове на банди са познали мизерията, отвратителния живот в помийната яма, несправедливостта, бруталността. Те всички са тръгнали от нищо. Смелост никога не им е липсвала, имали са я дори в излишък, както са имали в излишък всичко. Когато става дума за преориентиране на бизнеса при западането на някоя търговия, тяхната изобретателност е смайваща. Първите големи постъпления в касите на бандите идват от забранената продажба на алкохол в благословеното и измамно време на сухия режим. Контрабандистите на алкохол още недоволствуват, загдето тогава са ги наричали престъпници: „Хората искат да пият и ние им даваме пиене. Обясненията между нас са си наша работа, семейни истории. Ние можем да се справяме сами, без други да стават жертви.“

Краят на сухия режим не ги изненадва. Премествайки томпсъните на другото рамо, те продължават да действуват съгласно същия здрав либерален принцип: „Хората желаят жени, наркотици, искат да залагат на надбягвания, на числа, да играят в казина. Ние ще отговорим на закона на търсенето, единственият достоен за уважение закон на свободата.“

И те го правят, научили вече, че човек може да се измъкне безнаказано или с минимално наказание от погледа на „другия закон“, каквото и да е направил, дори да е убил, докато едно обикновено данъчно нарушение е в състояние да го погуби завинаги. Неволно започваме да мислим, че същите хора, тръгнали по пътя на нормалната кариера, биха постигнали внушителни успехи. Каква ли кариера биха направили Лъки Лучиано, Франк Костело, Меир Лански и някои други, на които трябва да признаем размаха, динамиката, смелостта, достойни за по-благородно поприще и по-добра съдба. Безупречното познаване на хората, психологията на техните съвременници, организационният им гений, желязната воля, решителността, умението да се противопоставят, упоритостта, способността да не забравят никога единствената си цел да печелят и натрупват с всички възможни средства долари, и най-сетне дяволската им хитрина, с която „измиваха“ мръсните пари, за да ги върнат отново в нормално обръщение, ни кара да им се възхищаваме. Стига се дотам, че в наши дни неколцина от тях — все още активни — са придобили известна привидна почтеност. До такава степен и така добре, че е дошло време, когато е трудно да се направи разликата между честен и нечестен богаташ, между добър и лош богаташ. В много случаи има ли наистина разлика?