Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 42

Когато дойде ред на Швейк, доктор Грюнщайн го погледна и някаква реминисценция за днешното посещение го накара да запита:

— Вие познавате ли баронесата?

— Тя е моята незаконна майка — отговори Швейк спокойно, — още невръстно дете, тя ме подхвърлила и сега отново ме намира…

Доктор Грюнщайн каза лаконично:

— На Швейк после направете и клизма.

Вечерта болните по леглата бяха унили. Преди няколко часа само стомасите на всички бяха пълни с различни хубави и вкусни неща, а сега там имаше само слаб чай и две-три хапки хляб.

Номер двадесет и първи се обади откъм прозореца:

— Другари, вярвате ли, че обичам повече пържените пилета, отколкото печените?

Някой изръмжа:

— Да му направим мечка.

Но всички бяха толкова отмалели след несполучливата гощавка, че никой не се помръдна.

Доктор Грюнщайн устоя на думата си. На следната сутрин дойдоха няколко военни лекари от прословутата комисия.

Те минаваха важно между леглата и от устата им не се чуваше нищо друго освен: „Покажете си езика!“

Швейк с такова усърдие изплези езика си, че лицето му доби идиотски израз, а очите му се притвориха:

— Разрешете да доложа, господин щабарцт: по дълъг не мога да го изплезя.

Между Швейк и комисията се подхвана интересен разговор. Швейк твърдеше, че е направил забележката от страх да не помислят, че си крие езика.

Членовете на комисията, напротив, се различаваха забележително в мненията си за Швейк.

Половината от тях твърдеше, че Швейк е „ein blöder Kerl“, другата половина — че е негодник, който си бие шега със службата.

— Гръм и мълнии! — изрева на Швейк председателят на комисията. — Не си въобразявайте, че ще ни надхитрите.

Швейк гледаше комисията с божественото спокойствие на невинно дете.

Главният щабен лекар се приближи до самия Швейк.

— Ех, морско свинче такова, как ми се иска да зная какво си мислите сега?

— Съвсем нищо, господин докторе. Аз изобщо не мисля.

— Himmel Donnerwetter! — прогърмя един от членовете на комисията, като дрънкаше със сабята си. — Значи, той изобщо не мисли. А защо бе, сиамски слоне, защо не мислиш?

— Аз не мисля, господин докторе, защото това е забранено на войниците в казармата. Когато служех в деветдесет и първи полк, нашият господин капитан винаги казваше: „Войникът не бива да мисли. Вместо него мислят началниците му. Щом войникът започне да мисли, той вече не е войник, а някакъв си въшлив цивилен. Мисленето не води…“

— Затваряйте си устата! — прекъсна го разяреният председател на комисията. — За вас ние събрахме вече достатъчно сведения… Der Kerl meint: man wird glauben, er sei ein wircklicher Idiot. Вие не сте никакъв идиот, Швейк, хитър сте, изпечен сте, негодяй сте, уличник, мошеник, разбирате ли…