Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 18
Ярослав Хашек
— Tauglich.
— Какво казахте? — обади се един от лекарите. — Направете пет крачки напред и пет крачки назад.
Швейк направи десет.
— Аз нали ви казах — рече лекарят — да направите пет крачки.
— Не съм за няколко крачки — рече Швейк.
След това лекарите го поканиха да седне на стол и един от тях взе да го чука по коляното. После каза на другия, че рефлексите били напълно нормални, но той завъртя глава и на свой ред започна да почуква Швейк по коляното. През това време пък първият разтваряше клепачите на Швейк и преглеждаше зениците му. След това двамата отидоха до масата, където произнесоха няколко латински фрази.
— Слушайте, знаете ли да пеете? — попита единият от тях Швейк. — Бихте ли могли да ни изпеете някоя песен?
— Не ще и дума — отговори Швейк. — То аз нямам нито глас, нито музикален слух, но заради вас съм готов да опитам, щом сте решили да се забавлявате.
И Швейк захвана:
— По-нататък не я знам — продължи Швейк. — Ако искате, ще ви изпея и:
— И тая по-нататък не я знам — въздъхна Швейк. — Знам още първия куплет от „Къде си, край мой роден?“, освен това „Генерал Виндишгрец война е захванал с тия от Изтока царски генерали“ и още няколко такива народни песни като: „Боже, императора пази“ и „Войската ни кога наближи Яромерж, града голяма“, и „Хиляди пъти те поздравяваме“.
Двамата доктори се спогледаха и единият от тях попита Швейк:
— Душевното ви състояние било ли е изследвано вече някога?
— В казармата — отговори Швейк тържествено и гордо, — господа военните лекари ме провъзгласиха официално за несъмнен идиот.
— На мене ми се струва, че сте симулант! — изрева другият лекар на Швейк.
— Аз, господа — бранеше се Швейк, — не съм никакъв симулант, аз съм истински идиот, можете да проверите в канцеларията на Ческе Будейовице или във военното окръжие в Карлин!
По-възрастният лекар махна безнадеждно ръка и сочейки Швейк, каза на болногледачите:
— На тоя ще му върнете дрехите и ще го заведете в трето отделение, първи коридор. После един от вас да се върне и да занесе папката му в канцеларията. И кажете там по-бърже да уредят всичко, та да се отървем по-скоро от него.
Лекарите хвърлиха още един унищожителен поглед към Швейк, който се кланяше учтиво и се отдръпваше заднишком към вратата. На въпроса на един от болногледачите що за глупости прави, той отговори:
— Понеже съм гол, необлечен, не искам да покажа на господата нещо, което да ги накара да помислят, че съм неучтив и простак.
От момента, когато получиха нареждане да върнат дрехите на Швейк, болногледачите престанаха да полагат каквито и да било грижи за него. Заповядаха му да се облече и един от тях го заведе в трето отделение. Там Швейк престоя няколко дни, докато в канцеларията уреждаха писмено изхвърлянето му, и има възможност да прави симпатичните си наблюдения.
Разочарованите лекари го прецениха като „не особено интелигентен симулант“ и понеже го освободиха тъкмо преди обед, стигна се до малка сцена.