Читать «Селестинското пророчество» онлайн - страница 154

Бил съм заблуден, казваха ми служителите, и аз ги оставих да си приказват.

След още време разговорите ни започнаха да стават едва ли не близки. Всички започнаха да се отнасят към мене като към невинна жертва на този заговор, като към лековерен янки, който е чел твърде много приключенски романи и се е озовал изгубен в чужда страна.

И понеже енергията ми беше паднала ниско, може би щях да се поддам на това промиване на мозъка, ако не беше станало нещо друго. Ненадейно бях препратен от военната база, където бях задържан, в една държавна следствена служба близо до летището на Лима — служба, където беше задържан и отец Карл. Това съвпадение ми върна част от загубената вяра.

Разхождах се в открития двор, когато за първи път го видях, седнал на една пейка да чете. Приближих като едва сдържах вълнението си и се надявах да не привлека вниманието на служителите вътре в сградата. Когато седнах до него, той вдигна поглед към мен и се усмихна.

— Очаквах те — каза ми той.

— Така ли?

Остави книгата настрана, очите му грееха от радост.

— Веднага щом пристигнахме заедно с отец Костус в Лима — поясни той, — ни задържаха поотделно и аз оттогава съм тук под арест. Не зная защо, но като че ли нищо не се случваше. Тогава започнах непрекъснато да си мисля за тебе — той ме погледна многозначително. — Затова и реших, че ще се появиш.

— Благодарен съм на съдбата, че те срещам — казах аз. — Научи ли какво се случи при Селестинските руини?

— Да — отвърна отец Карл. — Поговорих за малко с отец Санчес. Държаха го тук един ден, след което го отведоха.

— Как е? Знаеше ли нещо за останалите? А ми той? Дали няма да го хвърлят в затвора?

— За другите нищо не знаеше, а що се отнася до него самия — нямам представа. Стратегията на правителството е методично да издирва и унищожава всички копия на Ръкописа. После да представя цялата работа като огромна измислица. Вероятно всички ще бъдем напълно дискредитирани, но никой не знае какво още смятат да правят с нас.

— Ами копията на Добсън — казах аз, — Първото и Второто откровение, които са били оставени в Щатите?

— Вече са му ги отнели — отвърна отец Карл. — Отец Санчес ми каза, че агенти на правителството са открили къде са укрити и са ги откраднали. Очевидно е, че перуанските агенти са плъзнали навсякъде. Знаели са за Добсън от самото начало, както и за твоята приятелка Чарлин.

— Значи според тебе, когато правителството приключи с тази акция, няма да са останали никакви копия?

— Само по чудо може да остане нещо. Извърнах се. Усетих как придошлата ми енергия намалява.

— Ти разбираш какво означава това, нали? — попита отец Карл.

Погледнах го, но нищо не казах.

— Това означава — продължи той, — че всеки от нас трябва съвсем точно да запомни какво е казано в Ръкописа. Ти и Санчес не сте успели да убедите кардинал Себастиан да се откаже да го преследва. Но все пак сте го задържали достатъчно дълго, за да бъде разбрано Деветото откровение. Сега съдържанието му трябва да се разпространява устно. Това е една от твоите задачи.