Читать «Евелин» онлайн - страница 3

— Derevaun Seraun! Derevaun Seraun!

Внезапно скочи! Спасение! Трябва да се спаси! Франк ще я пази. Ще й даде нов живот, може би любов. Тя искаше да живее. Защо да бъде нещастна? Щастието беше толкова близо. Франк ще я носи на ръце, ще я държи. Ще я спаси.

Стоеше всред тълпата на гарата в Норт Уол. Държеше ръката й, знаеше, че я пита нещо за пътуването пак и пак. Гарата беше пълна с войници с кафяви куфари. През разтворените прозорци се чуваше глъчката на тълпата изпращачи на кея. Не отговори. Чувстваше студ и се молеше на Бог да я напътства. Корабът издаде дълъг монотонен звук в мъглата. Ако заминеше, утре щеше да е в морето с Франк на път за Буенос Айрес. Всичко беше намислено. Можеше ли да се върне, след всичкото, което бе направила? В тялото й се събуди тръпка на ужас, устните й се задвижиха в безмълвна молитва.

Камбана задумка в сърцето й. Той стопли ръката й и каза „Хайде“.

Всичките морета на света се разбунтуваха срещу нея. Той я давеше в тях, щеше да я удави. Хвана се с две ръце за перилата.

— Хайде!

Не! Не! Не! Беше невъзможно! Стискаше безумно перилата. Всред моретата усети вика на болката.

— Евелин! Еви!

Прескочи бариерата и й каза, да го последва. Трябваше да тръгват, но той все още й викаше. Обърна бледото си лице към него, пасивно, като беззащитно животно. В очите й нямаше ни следа от любов, сбогуване, мисъл.

Информация за текста

James Joyce

Eveline, 1914

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5480]

Последна редакция: 2008-03-16 14:00:00