Читать «Мъртъв» онлайн - страница 3

И двете го целунаха по бузите. Беше любимият им племенник, сина на отдавна починалата им сестра Елен, която се беше омъжила за Т. Дж. Конрой.

— Грета ми каза, че няма да можеш да вземеш карета за Монкстоун тази вечер, Габриел. — каза леля Кейт.

— Не, — каза Габриел, обръщайки се към съпругата си — Стояхме достатъчно тази година, нали? Не си ли спомняш, лельо Кейт, каква хрема хвана Грета от това, прозорците на каретите така духат, а източният вятър ни подгони още като слязохме на Мериън. Беше весело, но Грета хвана ужасна хрема!

Леля Кейт се намръщи и клатеше глава на всяка дума.

— Много добре, Габриел, чудесно! Тя трябва да е по-предпазлива!

— А, Грета ли, тя би вървяла сама на снега, ако я оставиш! — каза Габриел. Мисис Конрой се засмя.

— Не го слушай, лельо Кейт. Той е винаги толкова скучен, гледа зелените очи на Том вечерите и му дрънчи и кара милата Ева да яде овесена каша. Горкото дете! То мрази дори вида й! О, вие дори не подозирате какво ми каза да облека днес!

Смя се от сърце и погледна към мъжа си, чиито топли щастливи очи се местеха ту по роклята й, ту по косата й. Двете стари дами се разсмяха сърдечно, като че ли това беше виц.

— Галоши! — каза Мисис Конрой. — Това е последното! Ако не съм искала да си намокря краката трябвало да обуя галоши. Дори искаше да си ги сложа, но аз не! Следващото нещо, което очаквам да ми купи е предполагам… водолазен костюм!

Габриел се засмя нервно и си оправи вратовръзката, докато леля Кейт се чудеше, дали наистина харесва подигравката. Появи се усмивка на лицето на Джулия и очите й се спряха на лицето на племенника. След малко, каза:

— А, какво са галошите, Габриел?

— Галоши, Джулия! — извика Кейт. — О, Боже, нима не знаеш какво е галош? Това, което… носиш над обувките си, нали, Грета?

— Да! Сега имаме й двамата! Габриел каза, че всички на Континента ги носели.

— О, на Континента! — поклати глава Джулия. Габриел присви вежди и каза:

— О, не е нищо чак толкова интересно! Но Грета ги смята за забавни, защото самата дума й напомняла за християнските проповедници.

— Кажи ми, Габриел, — каза леля Кейт, внимателно. — разбира се ти си виждал стаите. Грета каза…

— Ми, чудесни са! Бях наел една под наем на Гресхам.

— Ами децата, Грета, не се ли страхувате за тях?

— О, това е само една нощ, а й Беси ще ги наглежда! — каза Мисис Конрой.

— Да! Прекрасно е да си имаш такова момиче за помощница. Лили, например! Не знам какво ще стане с нея по-късно, но тя не е просто прислужница, тя ни е за всичко. — каза Кейт.

Габриел искаше да попита нещо Кейт, но изведнъж погледна към сестра й долу на стълбите.