Читать «Мъртъв» онлайн - страница 6

Двойките се смениха. Габриел трябваше да партнира на Мис Айвърс. Беше кокетна, приказлива млада жена със слабовато лице и прелестни кафяви очи. Мразеше деколтетата. Беше сложила огромна златна брошка на яката си. Заеха местата си и тя каза ядосано:

— Имам да те питам за една рошава гарга?

— Мен! — каза Габриел. Тя кимна.

— За какво става дума? — попита Габриел, усмихвайки се.

— Кой е Дж. Ц.? — попита дамата, обръщайки очи към него.

Габриел почервеня и точно когато реши да й каже, че няма ни най-малка идея, тя каза глупаво:

— О, невинният ми! Открих, че пишеш за „Дейли Експрес“. Не те ли е срам?

— Защо да ме е срам? — каза Габриел, примигвайки с очи и стараейки се да се усмихне.

— Ами, аз се срамувам от теб! Да пишеш за такъв вестник! Да е си западен британец!

По лицето на Габриел пробяга сянка на объркване. Вярно беше, че пишеше за литературната рубрика на „Дейли Експрес“, за което всяка седмица получаваше по шестнайсет шилинга. Но със сигурност не беше някакъв си западен англичанин. Книгите, за които пишеше резюмета, не бяха някакви си булевардни романчета. Обожаваше да разгръща страниците и да усеща мириса на мастило по новите издания. Почти всеки ден след университета завършваше на кея, в малките долнопробни книжарници или пък в Хики, Уеб, Марси, О’Клохиси на търговската уличка. Обичаше да казва, че литературата е над политиката. Но пък бяха приятели с нея още от училище и в колежа, така че не искаше да й отговори троснато. Продължи да мига и да се усмихва, като й каза, че не вижда нито грам политика в резюметата на книги и в литературните рубрики.

Обърка се и стана невнимателен. Мис Айвърс хвана ръката му и каза весело:

— Хайде, само се шегувах! Време е да се завъртим!

Продължиха с разговор за университета. Неин приятел й бил казал за статията му върху поезията на Браунинг. Ето как разкрила тайната му, но пък веднага харесала статията. После внезапно смени темата: