Читать «Мъртъв» онлайн - страница 15

Последва дълго ръкопляскане, включително и от гостите в съседната стая, а Фреди продължи да тактува с вилицата си.

От вратата към хола духаше свеж утринен вятър откъм кея. Затова Леля Кейт каза:

— Нека някой затвори вратата! Мисис Мейлинс ще умре от студ.

— Браун е навън, Лельо Кейт! — каза Мери Джейн.

— Браун е навсякъде! — каза Леля Кейт с нисък глас. Мери Джейн се засмя на тона й.

— Наистина, — каза лукаво. — Той е много вежлив.

— Той е като дух, Коледен дух! — каза Леля Кейт със същия тон. — После се засмя сама на себе си и добави бързо. — Но, кажи му да влезе, Мери Джейн и затвори вратата, надявам се да не ме е чул.

В този момент на вратата се появи Браун, засмян до уши. Беше облечен в дълго зелено палто, с астраканови ръкавици и колан и с огромна овална шапка на глава. Посочи към заснежения кей и каза въздишайки:

— Хулиганът е спрял всички карети навън!

Габриел погледна надолу към партера, зави се в палтото си и се огледа из хола, казвайки:

— Грета, тук ли е?

— Оправя си нещата Габриел! — каза Леля Кейт.

— А кой свири? — попита Габриел.

— Никой, всички си тръгнаха.

— О, не, лельо Кейт, Бартел Д’Арчи и Мис О’Калаган не са си тръгнали, все още.

— Някой тропа по пианото, обаче! — каза Габриел.

Мери Джейн погледна към Габриел и Мистър Браун и каза, разтреперана:

— Става ми студено, като ви виждам така загърнати, господа! Не ща и да се замислям как ще си заминете на този студ!

— Не искам нищо друго, освен да се разхождам на село или да направя една обиколка, с добро същество до себе си. — каза Браун.

— Имаме си много добър кон и добър трап в къщи. — каза ядосано Леля Джулия.

— Незабравимият Джони! — засмя се Мери Джейн. Леля Кейт и Габриел прихнаха в смях.

— Защо, какво му е толкова чудното на Джони? — попита Браун.

— Покойният Патрик Моркан, нашият дядо, познат в миналото като стар джентълмен, правеше лепило. — обясни Габриел.

— О, Габриел, — разсмя се Леля Кейт. — имаше мелница за зърно.

— Е, лепило от нишесте! — каза Габриел. — Старецът имал кон, който се казвал Джони. Джони работел в мелницата, като се въртял в кръг и мелел житото. Всичко било чудесно до трагичният инцидент с Джони. Един ден старецът искал да закара определеното количество зърно за войската в парка.

— Бог да прости душата му! — каза Леля Кейт.

— Амин! — продължи Габриел. — И така старият джентълмен оседлал Джони, сложил си най-хубавата шапка, най-красивият колан и тръгнал тежко — тежко към старото си жилище, някъде до Бек Лайн, мисля. — Всички се засмяха, дори Мисис Мейлинс, а леля Кейт каза:

— О, Габриел, той не е живеел в Бек Лайн. Само мелницата е била там.

— Така де, — продължи Габриел. — Той тръгнал с Джони. И всичко било чудесно, докато Джони не видял статуята на Крал Били. После дали защото се е влюбил в коня на Крал Били или защото го е помислил за мелница, той тръгнал да се върти около него. — Габриел се завъртя в стаята, под смеха на всички. — Правел обиколка след обиколка, а нашият старец, който по правило си бил много надут, се възмутил. „Хайде, сър! Какви ги вършите? Какво поведение само! Не можете ли да разберете един кон!“