Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 8

— Разбирам, мистър Аклънд.

— Това, което ви казах, е строго поверително, надявам се осъзнавате това?

— Не се безпокойте. Мистър Аклънд, трябва да знам как изглежда Анджела. Майка й настоя под никакъв предлог да не се срещам и да не разговарям с нея. Как бих могъл да я видя?

— Нищо по-лесно от това. Утре ще дойде да изтегли парите. Ще ви я посочим, когато влиза в кабинета ми. После всичко остава във ваши ръце.

— Това ме устройва. В колко часа да дойда?

— Тя обикновено пристига към десет. Предлагам да сте тук в девет и четиридесет и пет. Ще кажа на мисис Кърч да ви даде знак, когато влиза.

Телефонът на бюрото му иззвъня тихо. Той загуби добродушния си вид и се превърна в това, което знаех, че е — хитър, безскрупулен банкер.

Вдигна слушалката, кимна и каза:

— След три минути, мисис Кърч — След това се обърна към мен и добави: — Съжалявам, мистър Уолъс, но не мога да ви отделя повече време. Ако има нещо, което…

Аз станах.

— Може да се наложи да поговоря с вас отново, мистър Аклънд. Сега няма да ви губя времето повече. Утре ще бъда тук в девет и четиридесет и пет.

— Както се разбрахме — Аклънд стана и ми подаде твърдата си, но влажна длан. — Сигурен съм, че ще успеете да се справите с този малък проблем. Чувал съм много добри неща за агенцията ви.

Когато се качих в колата, си помислих, че следващият ден може би щеше да бъде интересен. Горях от нетърпение да видя Анджела Торсън.

Гленда Кери ме изслуша, като от време на време си записваше нещо.

— Мисис Торсън иска да приключим бързо — казах в заключение. — Смята, че вземаме прекалено скъпо.

— Всички смятат така, но въпреки това продължават да ни търсят — отбеляза тя с хладна усмивка. — Какво смяташ да направиш?

— Ще отида до банката, ще проследя Анджела, ще видя къде оставя парите и с малко късмет ще разбера за какво става дума. Накарах Бил да се поразрови в миналото на Торсън.

Тя кимна:

— О’кей, действай.

Протегна ръка към телефона.

Заварих Бил седнал пред пишещата машина и му разказах подробно за разговорите си с мисис Торсън и Хоръс Аклънд.

— Засега толкова — казах накрая. — Само едно ме притеснява. Не мога да разбера защо мисис Торсън, която явно и пет пари не дава за дъщеря си, е решила да ни наеме срещу толкова тлъста сума, за да научи дали не я шантажират. Защо? Това искам да знам. Тук има нещо гнило, което ме безпокои.

— Това не е наш проблем, Дърк — отговори Бил. — Наели са ни, за да разберем дали шантажират едно момиче и ако е така, да узнаем за какво. Подбудите и мотивите на мисис Торсън не ни засягат.

— Според мен те са много интересни. Горя от нетърпение да видя Анджела. Ще трябва да действаме много внимателно, Бил. Ще отида в банката и ще чакам да ми я покажат. Ти ще стоиш отвън и когато ти дам знак, ще тръгнеш след нея. И двамата ще сме с коли. Едва ли Анджела би тръгнала пеша с толкова пари. Не бива да я изпускаме. Предполагам, че ще ни заведе направо при изнудвача.