Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 113

Тя отиде бавно до прозореца и застана, загледана в белите облаци, които се трупаха в синьото небе. С една ръка галеше цветята, въпреки, че не ги погледна.

Фенър стоеше тихо до вратата.

— Ей там има храна — обади се той, — а отдясно е банята. Взел съм ти някои дрехи. Ще ги намериш в шкафа. Желаеш ли нещо друго?

— Дай ми да пийна — отвърна тихо тя.

— Разбира се, какво искаш?

Тя не каза нищо. Фенър забеляза, че къса цветето с трескави пръсти. Листата падаха на килима в краката й.

Той отиде до масичката за сервиране, поставена до стената. Избра бутилка скоч и наля малко. Остави бутилката и чашата на масата и се отдръпна.

— Би ли излязъл? — каза тя, все още с гръб към него. Фенър видя, че раменете им треперят.

Той напусна стаята и тихо затвори вратата. След това се облегна на стената и запали цигара. Килна шапката над очите си и зачака. Беше търпелив и остана известно време така. Просто стоеше, ослушваше се и пушеше. Чувстваше се неспокоен за нея и се чудеше какво друго да направи. Накрая се отдръпна от стената и надникна отново в стаята. Тя все още стоеше и гледаше през прозореца. В ръката си държеше чаша, пълна с чисто уиски. Фенър пое дълбоко дъх, като видя, че бутилката е почти празна.

— Защо не хапнеш? — попита той, като затвори вратата след себе си и се облегна на нея.

— Не искам никаква храна — гласът й изведнъж прозвуча ниско.

— Да позвъня ли на баща ти? Сигурно няма търпение да разбере, че си в безопасност — каза той след дълга пауза.

— Не!

— Предполагах, че няма да искаш.

Тя стоеше колебливо, след това подхвърли през рамо:

— Защо казваш това?

— Мога да предположа какво си преживяла — отвърна Фенър, като внимателно подбираше думите си. — Искаш да свикнеш, нали?

Тя бавно се извърна и го погледна. Лицето и бе леко поруменяло, а очите й го накараха да се почувства неловко.

— Не знам кой си — каза тя, — но беше много мил. Сега искам да остана сама. Трябва да помисля. Би ли дошъл утре? Утре ще бъда съвсем готова да видя баща си. Сега не мога да се видя с никого — гласът й секна и тя бързо закри очите си с ръце.

— Разбира се, ще те оставя — каза той меко. Но преди да тръгна, опитай се да се отпуснеш. Няма от какво да се плашиш сега. Грисън е мъртъв… всичко е свършено.

Тя дръпна ръце от лицето си.

— Не, грешиш — извика тя пронизително и истерично. — Той не е мъртъв. Той е с мен сега, знам това… отначало помислих, че греша, но знам, че е с мен. Той е вътре в мен, той няма да ме остави на мира… никога няма да ме остави.

Фенър стоеше нерешително. Изду бузи и изруга наум. Знаеше, че това си е работа на Бландиш и първата му мисъл бе да го извика. Обърна се към вратата и изтича до асансьора. След това се разколеба и тръгна обратно към стаята. Вратата се бе затворила след него и когато сложи ръка на дръжката, чу как ключалката щракна. Почука внезапно уплашен, но тя не отговори. Отдръпна се до стената и удари с рамо вратата, но тя не поддаде, въпреки че потрепери. Блъсна отново и чу слаб протяжен вик… той прозвуча някъде много далеч. Фенър спря и вдигна безпомощно ръце, след това измъкна пистолета си и стреля в ключалката. Бутна вратата и погледна празната стая.