Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 140

Прекрачи навън и се потопи в прохладния нощен въздух. Известно време остана облегнат на вратата, вглеждайки се в другите къщички, които образуваха полукръг около бунгалото на Борг.

„Нещо не е наред“ — си каза с безпокойство. Не се мяркаха никакви хора. Никъде не светеше. Не се чуваха никакви звуци. Сякаш в мотела нямаше жива душа. Когато потегляше за срещата с Борг, всичко наоколо беше озарено от светлини, а нощната тишина се цепеше от пронизителния вой на радиоприемници. Сега мотелът беше тъмен и притихнал.

Ако не беше в полусъзнание, Хари щеше да е по-бдителен, но изгарящата болка в ръката притъпяваше неговите сетива. Той бавно тръгна през тревата към своето бунгало. Стигна до него и се спря да потърси с пипане ключа из джоба си. Отключи вратата, бутна я навътре и направи крачка напред в тъмнината.

Когато посегна към ключа на лампата, изведнъж почувства, че не е сам. Долови нечие чуждо присъствие, спотаено в мрака.

Обзе го отвратителен, вледеняващ страх. Хари се облегна на стената. През амбалажната хартия лявата му ръка се впи в дръжката на гаечния ключ, лицето му плувна в пот, а дишането му заприлича на тежко, накъсано пъшкане. Тогава той вдигна ръката, с която продължаваше да стиска инструмента, пръстът му докосна ключа за осветлението и го натисна.

Когато лампата светна, сърцето му подскочи от изненада при вида на едрия набит мъж, който го гледаше, седнал на леглото.

В първия момент Хари не го позна, а после истината накара гърлото му да пресъхне и гаечният ключ се изплъзна от ръката му.

— Здравей, Грийн! — спокойно каза сержант Хемърсток. — Не прави никакви опити. Няма как да се измъкнеш. — Той вдигна четиридесет и петкалибровия револвер, който беше държал скрит отстрани. Оръжието сочеше към Хари.

Вратата на банята се отвори и оттам излезе още един цивилен детектив с пистолет в ръка.

— Грийн ли? — направи се на глупак Хари. — Името ми е Грифин.

— Ти си Хари Грийн — отвърна Хемърсток и се изправи. — Спокойно! Остани на мястото си. Какво ти е на ръката?

— Нараних се — рече Хари.

След това стаята изведнъж подскочи и той политна напред, падайки на длани и на колене. Забули го непрогледен мрак. Усети как някакви ръце го хващат и го вдигат. Почувства, че го слагат на леглото и после му стана все едно. Погълна го някаква черна пустош, срещу която вече не можеше да се бори.

Нямаше представа колко време е останал в безсъзнание. Събуди го ярката лампа, светеща над главата му, и една ръка, която внимателно го разтърсваше. Хари отвори очи и впери празен поглед в Хемърсток, който се беше надвесил над него.

— Ела на себе си — каза той. — Колата е на път. Как се чувстваш?

Хари вдигна глава. Освен Хемърсток в стаята нямаше никой друг. Схвана, че лежи на леглото и когато погледна към ръката си, видя, че тя бе чисто бинтована, а ръкавите на ризата и сакото му бяха отрязани. Чувстваше се отпаднал и замаян, но парещата болка беше изчезнала.