Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 139

Шофирането го натоварваше. Опасяваше се, че ако кара с повече от двадесет мили в час, ще изхвръкне от пътя, и другите коли непрекъснато профучаваха покрай него, надувайки клаксоните си. Непрекъснатият шум и отблясъците от фаровете на движещите се след него коли в огледалото за обратно виждане затормозяваха съзнанието му и Хари шофираше зле, чертаейки зигзази по шосето.

Веднъж почувства, че губи съзнание. С голямо усилие, от което го изби студена пот, успя да се стегне и да овладее смразяващата гадна слабост, която заплашваше да го погълне. Продължи да се движи. Дясната му ръка беше изтръпнала и пареща, лявата държеше волана.

Никога нямаше да разбере как се справи с потока коли по Бей Шор Драйв. От време на време разни шофьори му крещяха, а един път пред фаровете му изникна някакъв автомобил, който се носеше директно срещу него, но на Хари не му бяха останали нито воля, нито сили, за да кривне встрани. Другият водач беше този, който със свирене на гуми успя да избегне челния удар. Хари не спря. Сгърчен в седалката и стиснал зъби от болка, той полагаше усилия да остане в съзнание. Тогава видя пред себе си червенозеления неонов надпис над входа на мотела.

Мина бавно по тъмната алея, водеща до паркинга, угаси мотора и потърси пипнешком ръчната спирачка. После остана да седи като вкаменен, дишайки с хриптене през стиснатите си зъби и с обляно в студена пот лице. Когато най-сетне се почувства в състояние да направи някакво движение, отвори вратата на автомобила и се измъкна навън. В продължение на няколко секунди стоя, олюлявайки се, подпрян на вратата, докато набере увереност, че ще успее да прекоси разстоянието до бунгалото на Борг.

Добра се криво-ляво дотам и хлътна навътре в мрака, когато за негова изненада вратата на къщичката зейна, щом натисна бравата. Лявата му ръка потърси опипом ключа за осветлението, намери го и го щракна. Той огледа празната стая и забеляза един дълъг плосък пакет, увит с кафява амбалажна хартия, който лежеше на масата. Приближи се и го взе. По твърдостта и тежината разбра, че е гаечният ключ, и устните му се разтегнаха в тъжна усмивка.

Какво пък, можеше да си даде почивка, помисли си, като се подпря на масата. Затвори очи от неочаквания пристъп на слабост, който накара стаята да се завърти, а светлината да помръкне. Остана вкопчен в масата, докато премаляването отмина. Каза си, че вече трябва да се връща в собственото си бунгало. Беше длъжен да се стегне и да се погрижи за ръката си, след което да поспи малко. С мъничко късмет до утре сутринта щеше да е достатъчно бодър, за да може да пътува. Не биваше да остава дълго в мотела. Някой можеше да намери Борг. Той трябваше да напусне преди това.

Хари със залитане прекоси помещението и влезе в банята. Напълни умивалника със студена вода и топна лицето си вътре. Шокът от досега с водата го върна към живот. Избърса се с някаква кърпа, после си наля чаша вода и жадно я изпи. Вече се чувстваше в състояние да стигне до бунгалото си. Влезе в стаята, взе кафявия пакет, отиде до вратата и загаси лампата.