Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 14

— Извинявай — отвърна Хари, който не искаше да я засегне. — Случайно попаднах на тях. Хайде да оставим това, а? Важното е, че Дилейни би могъл да сключи тази сделка. Той има и организацията, и хората. Ти го познаваш. Искам да ме свържеш с него.

Нейните ръце обвиха шията й.

— Аа, не! Няма да го направя! Такова нещо няма да направя!

— Виж какво…

— Съжалявам, Хари!

Беше очаквал затруднения и бе съвсем наясно как да се справи с тях. Той я изгледа продължително, след което вдигна рамене:

— О’кей. Щом не искаш, няма. Обърна се и се запъти към спалнята.

— Къде отиваш? — попита тя, докато страхът проникваше в нея като бавно забиващ се нож.

— Махам се — каза той и се спря на прага на спалнята. — Казах ти, че никой няма да ми попречи да направя този удар. Не се занасям. Ще се добера до Дилейни и без твоя помощ, така че самичък ще се опитам да задвижа нещата. Все ще намеря няколко момчета да ми помогнат. Пипна ли диамантите, ще отида при Дилейни и ще му ги предложа. Не би имал нищо против да се срещне с мене, ако камъните са моя собственост. Омитам се, защото това е нещо, което е по-добре да свърша сам. Ще бъде сложно и опасно и не искам да си съсипвам нервите с безбройните ти възражения.

— Но, скъпи, ти не можеш да си тръгнеш оттук — каза Глори, изтръпнала от ужас. — Къде ще отидеш? Как ще живееш?

Той се изсмя.

— За бога! Ще се хвана на някоя тридесетдоларова службица за няколко седмици. За какъв ме смяташ? За някакъв префинен тип ли?

— Не, не мисля така. — Тя се поколеба, след което рече: — Значи не ме обичаш повече, Хари?

— Защо говориш така?! Разбира се, че те обичам, и когато се сдобия с парите, ще те взема с мен в Европа. Обещавам.

— Това сериозно ли го казваш?

— Е, не бих могъл да го докажа, но може би ще бъда в състояние да те убедя — отвърна той, приближавайки се към нея. Изправи я на крака. Устата му се наведе към нейната и той притисна Глори толкова силно до себе си, че тя почти спря да диша. Но не я беше грижа. Ръцете й се плъзнаха нагоре по врата и косата му. Когато най-сетне се отдели от нея, Хари каза: — Луд съм по тебе, малката. Зная, че точно сега ти развалям настроението, но на финала всичко ще бъде както трябва. Необходимо ми е да усетя малко парички между пръстите си, а това е най-бързият начин да го направя.

Тя още по-силно се вкопчи в раменете му.

— Наистина ли си решен да извършиш този удар, Хари? — попита го. — Не съществува ли нещо, което бих могла да кажа или да предприема, за да те спра?

Той я погледна и разбра, че е спечелил, та трябваше да положи усилие, за да не издаде триумфа си.

— Никой нищо не може да направи, за да ме спре. Въодушевен съм! Това е единственият ми шанс и аз ще го използвам. Ще ти кажа нещо, Глори. Не е някакво внезапно хрумване. Когато преди три месеца чух за тези диаманти, намислих да ги задигна. От три месеца живея денонощно с тази идея, и с всеки изминал ден се убеждавам все повече, че трябва да го направя.

Тя се откъсна от него, отиде до креслото и седна.

— Добре, Хари, щом си решил, тогава ще действаме заедно. — Тя не погледна към него. — Има много неща, които съм научила за този род бизнес и които ти не знаеш. Ненапразно живях с Бен четиринайсет месеца. Ще ме оставиш ли да помисля до утре сутринта? Няма да е загубено време. Необходимо е сериозно обмисляне. — Тя се поколеба, сетне продължи. — Искам да знаеш защо възнамерявам да ти помогна. Съзнавам, че съм пълна глупачка, като се оставям да бъда въвлечена в това, но те обичам. Ти означаваш за мене много повече от всичко друго на този свят. Мисля, че сигурно ще имаш шанса да излезеш сух от тази история, ако ме слушаш и правиш каквото ти казвам. Ако въобще имаме някакъв късмет, вярвам, че ще съумея да те спася от затвора. Ще те представя на Бен. Няма да е лесно. От две години не съм го виждала и чувала, но ще опитам. И така ще ми дадеш ли време до утре сутринта, за да разнищи мозъкът ми тази работа?