Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 12

От мисълта, че ще го загуби, й прилоша. Каквото и да се случеше, каза си Глори, каквото и да решеше той да предприеме, тя щеше да остане с него. Животът без него вече нямаше смисъл. Трябваше да го убеди по някакъв начин да се откаже от тази недомислена идея, но ако не успееше, щеше да й се наложи да направи всичко възможно той да не се хвърля в нея без най-внимателна подготовка.

Каза си, че е глупачка. Би трябвало да зареже Бен, когато беше узнала, че е гангстер, но не можа да го направи. Разбираше, че би трябвало да напусне Хари сега, когато той планираше обир, но отново усещаше, че няма да може да го стори.

Денят изглеждаше безкраен и когато най-сетне напусна хотела, тя беше в такова състояние на напрегнатост и тревога, че взе на бегом по-голямата част от обратния път до апартамента, без да забелязва, че хората по улиците гледаха сепнато нейното пребледняло, уплашено лице.

Завари Хари излегнат в креслото да слуша по радиото суинг с вид на човек без никакви грижи.

— Здрасти! — каза той, когато тя влезе в стаята запъхтяна. — Май си бързала. Пожар ли има?

— Няма пожар — отвърна Глори, опитвайки се да запази гласа си спокоен. Целуна го и се обърна, за да свали шапката и палтото си.

— Ще ги закача — каза той и тя му ги подаде. Седна пред камината, докато Хари отиваше към спалнята. Щом се върна, той приготви две големи дози уиски със сода и й подаде едната.

— Сега ли искаш да хапнеш или по-късно? — попита я.

— Не съм гладна. — Тя отпи малко от уискито, след което взе цигара и го погледна.

Той й се усмихна.

— Тревожиш ли се, бебчо?

Тя кимна.

— Струва ми се, че да — засмя се тъжно. — Имам всички основания да се безпокоя, нали? Тази твоя идея е малко шокираща.

— Искам да знаеш за какво става дума, Глори — рече той. — Нищо не искам да скривам от тебе.

— Хари, разбираш ли какво означава да направиш този удар? — каза тя. — Сега можеш да минеш покрай полицай, без дори да го забележиш, но ако вземеш тези диаманти, всеки полицай ще бъде заплаха за тебе, а така е ужасно да се живее.

— Думите ти звучат, сякаш идват направо от сърцето — каза Хари с усмивка. — Само не ми разправяй, че си била преследвана от полицията в своето тъмно, съмнително минало, защото няма да ти повярвам.

— Не се будалкай! — ретро произнесе тя. — Моля те, Хари, чуй ме! Няма да се отървеш от тези диаманти, дори да успееш да ги отмъкнеш. Ти си аутсайдер. Нямаш никакви връзки. Ще ти бъде невъзможно да се довериш на някой търговец на крадени вещи, дори ако успееш да намериш такъв. Но аз не виждам как ще можеш и това да направиш. Тази твоя идея е неосъществима. Хари се намръщи.

— Може и да си права — отвърна той. — Все пак замисълът е чиста работа за човек, който разполага с голяма „организация“ и хора, на които може да се облегне. Няма как да не успее, но без „организация“ ще е трудно — даже прекалено трудно!

Дишането й започна да се нормализира.

— Точно така! Прекалено мъчно е! Чувствам такава радост и облекчение, скъпи, че вече го осъзнаваш. Ще зарежеш това, нали?