Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 103

— Май му се вижда края — въздъхна Кристел с облекчение.

— Да — казах — Уговорих Хари да заблуди Нета, че наистина ще отлетим за Щатите.

— И много добре се справих, нали? — обади се Бикс.

— Разказах на детектив О’Мали всичко и така хванахме Коул и после заложихме капан за Коридън. За късмет, Коридън разбра за арестуването на Коул и предположи, че нещо се обърква. Появи се в апартамента на Маджи Кенит, точно когато с Нета щяхме да тръгваме. Сигурно е искал да ме пребие, и двамата с Нета да изнудят Хари да ги качи на самолета.

— Както и щях да направя — каза Хари.

— Както и да е, О’Мали стоеше скрит в кухнята и слушаше как Коридън попадна в нашата клопка. Ако двамата с Нета не ги осъдят, пък на.

— Искаш да кажеш, че си разкрил всичко това сам, без никой да ти помогне? — Кристел изпищя, гледайки ме с нескрито възхищение. — Гордея се с теб, скъпи. Никога не бих и предположила, че си толкова умен.

— Хайде — помахах на сервитьора — нека да се махаме оттук. Ако вие двамата имате някакви идеи, забавлявайте се. Аз ще се усамотя с Кристел.

— Дай ми пет минутки, скъпи — каза Кристел и се изправи. — Ще си сложа малко пудра и съм готова. Когато тя тръгна, Улман погледна часовника си.

— Трябва да пиша тази статия — каза и стана от масата. — Вие си правете компания. Предайте „довиждане“ на мис Годуин от мен. Доскоро и благодаря за пикантната история, Хармас.

Бикс се опита да тръгне след него, но аз го сграбчих за ръката.

— Слушай. Навъртай се наоколо, така че да те виждам. Искам да стоиш тук, докато Кристел се върне, а после да се изпариш.

— Защо си мислиш, че я е грижа за теб? — разгорещено заспори Бикс. — Ще ме слуша като кученце, само ми дай две минути насаме с нея.

— Ще се изненадаш да разбереш, че тя не е такава. И ако направиш и най-малък опит, ще ти се стори, че войната започва отново.

Постояхме втренчени един в друг около половин час, после се почувствахме неловко и двамата.

— Чудя се къде ли се бави? — казах, като гледах към вратата на ресторанта. — Няма и помен от нея. Не може да се пудри толкова дълго.

Очите на Бикс се замъглиха.

— Нали не мислиш, че тоя плъх...? — започна Бикс.

Аз скочих на крака, и двамата се втурнахме към фоайето на хотела. Кристел не се виждаше никъде. Отидох при портиера и го запитах дали не я е мяркал.

— Мис Годуин напусна хотела преди двадесет минути, сър — отговори той. — С мистър Улман. Дочух, че той й обясняваше нещо за някакви статии, които тя искаше да види.

— О, аз пък ще й покажа татуировките си — простена Бикс.

Ударих го по гърдите.

— Омагьосал я е с торбичките под очите си и спомените за майка си — казах ядосан. — Момичето е развратено.

— Но аз ги харесвам такива, а ти? — попита Бикс, като ме поведе към бара.

Кимнах. И аз ги харесвах такива.

Информация за текста