Читать «Има ли нещо по-хубаво от парите?» онлайн - страница 64

— Флеминг, това е мистър Мастърс. Има намерение да открие банкова сметка при нас. Мистър Мастърс се интересува от нашата машина за автоматична каталогизиране. Ще бъдете ли в състояние да му я демонстрирате как работи?

— Разбира се, сър. — Момчето ми се поклони. — За мен ще бъде удоволствие.

Изправих се. Имах усещането, че коленете ми са гумени. Знаех, че ми оставаше още съвсем малко до крайния успех. Стиснахме си ръцете с управителя, още веднъж му благодарих за помощта, и последвах Флеминг по стълбите към машината.

Стигнахме и застанахме до нея.

Момичето, което седеше пред нея, се извърна на стола си и ни погледна въпросително.

Флеминг ме представи и после продължи с обясненията си как работи машината.

— Имаме три хиляди и петстотин най-разнообразни клиенти — каза ми той. — Всеки клиент е заведен под отделен номер. Държим списъка с номерата ето на тая карта.

И той посочи към една голяма карта на стената. Приближих я и се втренчих в нея, трескаво шарейки по нея с очи. Открих името на Рима. Като нещо нереално ми изглеждаха деловите букви, които изписваха следните данни: Рима Маршал, 2997.

Умът ми буквално попи номера: попи го така, както никога и нищо досега не беше попивал.

— След като имаме номера, — продължи Флеминг — всичко, което ни остава да направим, е да наберем на клавишите номера и фишът мигновено се появява пред нас ето по този улей.

— Това звучи наистина удивително, — казах аз, като се усмихнах, — но дали наистина става така на практика?

Момичето, което слушаше разговора ни, ми се усмихна съжалително.

— Досега не е ставало грешка.

— Демонстрирайте — казах аз, като и върнах усмивката.

— Вземаме първия номер от нашия списък — каза Флеминг. — Това е мистър Р. Ейткън. Неговият номер е 0001. Мис Лейкър, бъдете така любезна да ми дадете фиша на Мистър Ейткън.

Тя се обърна с лице към машината и натисна клавишите. Машината оживя с бодро жужене и изплю фиша на мистър Ейткън.

— Ето. — каза Флеминг със сияйна усмивка.

Вдигнах ръка.

— Аз съм скептик. Може би този фиш няма нищо общо с мистър Ейткън.

Той ми протегна щастлив картончето.

Името на Ейткън беше напечатано с главни букви в горната част на фиша.

— Да. Наистина е внушително. Май наистина ще инвестирам в една такава машина. Мога ли да опитам и аз?

— Разбира се, мистър Мастърс. Заповядайте.

Наведох се над клавиатурата. Набрах на клавишите 2997.

Сърцето ми биеше толкова лудо, че се уплаших да не го чуе някой от тях.

Машината зажужа мелодично. Фишовете прелитаха по металното устройство. Стоях прав, потта се стичаше в очите ми, гледах и чаках, и видях как един самотен бял фиш се плъзна в улея.

Флеминг и момичето се усмихнаха.

— Номерът, който вие избрахте, принадлежи на мис Рима Маршал. — каза Флеминг. — Вижте дали фишът отговаря на номера.

Протегнах ръка и вдигнах фиша.

На него пишеше:

Рима Маршал. Банкова сметка. Санта Барба, кредит 10 000$.

— Брей, че машина — произнесох аз, като се мъчех да запазя гласа си непроменен. — Е, благодаря ви много за демонстрацията. Точно това, от което се нуждая.