Читать «Има ли нещо по-хубаво от парите?» онлайн - страница 45

Неувереността ми започна да се превръща в несигурност. Миналото ми започна да оживява в паметта ми. Опитах се да се убедя, че няма място за паника. В края на краищата местната телевизия покриваше само окръга; бяхме далеч от Лос Анджелис.

— Подхвърлих на Лайф да направят статия за моста — продължаваше Крийди. — Захапаха. Хич няма да е зле да направим една реклама на града.

Несигурността ми мигновено прерасна в паника. Статия в Лайф означаваше да ме види цялата страна. В никакъв случай не биваше да им позволявам да ме снимат за списанието.

Джеф беше на седмото небе.

— Хей, Джеф, май наистина станахме световноизвестни! Крайно време беше. Не сме си давали здравето напразно.

Крийди отвори бележника си.

— Вече сте известни. Сега някои подробности и за знаменитостите. Искам да подготвя интервюто за телевизията. Да разгледаме основните факти: къде сте родени, кои са били родителите ви, образованието ви, участието ви във войната, с какво сте се занимавали след войната, бъдещите ви планове: обичайните дивотии.

Джеф му даде исканата информация, и докато го слушах, започнах да се потя обилно. Трябваше по някакъв начин да прикрия периода ми в Лос Анджелис.

Лесното свърши когато стигнах до момента на изписването ми от болницата.

Крийди запита:

— Продължили сте учението си и изведнъж сте прекъснали; така ли?

— Да. — Не исках да му сервирам никакви лъжи и затова подбирах внимателно думите си. — Учението ми нещо не искаше да върви. След три месеца оставих колежа и за известно време се шлях насам-натам.

— Така ли? — Стана му интересно. — Къде ходихте?

— Навсякъде. Скитах нагоре-надолу и безделничех.

Той ме изгледа остро.

— От какво живеехте?

— Вършех тук-там по нещичко.

Джак също започна да проявява интерес.

— Никога не си ми казвал. Мислех, че през цялото време си бил в бизнеса.

— Около година и нещо кръстосвах нагоре-надолу.

— Това ще придаде допълнителен колорит — каза Крийди. — Къде сте били и каква работа сте вършили?

Започваше да става опасно. Трябваше да го преустановя.

— Предпочитам да не се задълбочавам. Не мисля, че ще е интересно за когото и да било.

Крийди ме изгледа, и вдигна рамене.

— Разбира се, това е ваше право. Какво ще правите с вашия дял от печалбата?

Отдъхнах си. Това беше лесно за отговор.

— Може би ще си купя къща. Или ще си построя.

Крийди затвори бележника си.

— Е, мисля че засега е достатъчно. И не забравяйте за банкета в събота.

Той си отиде и ние продължихме работата си. Имахме толкова много, че нямах време да се тревожа за неочакваната публичност. Замислих се в колата на път за в къщи.

И тогава тревогата ме сграбчи.

Започнах да мисля за Рима не като безплътен спомен, а като нещо съвсем реално, което можеше да се появи всеки момент в сегашния ми живот.

Какво щеше да направи, ако забележеше фотографията ми във вестниците и ме познаеше? Щеше да зависи от състоянието и в момента. Може би се беше излекувала и водеше порядъчен начин на живот? А може би вече не беше между живите? Мъчех се да убедя себе си да не се тревожа. Тя беше минало и с малко късмет можеше да си остане там.