Читать «Има ли нещо по-хубаво от парите?» онлайн - страница 14

— Пет пари не давам как забравяш — казах. — Дай ми портмонето си.

Тя хвърли парцаливата си чанта в скута ми.

Отворих я. Съдържаше пет долара и осем цента, пакет цигари, ключ за стая и мръсна носна кърпа.

Взех парите, пъхнах ги в джоба си и след като затворих чантата й я върнах по същия начин.

Тя я стисна с две ръце и произнесе тихо:

— Няма да го забравя никога.

— Чудесно — казах. — Това ще те научи повече да не ме крадеш. Къде живееш?

Лицето й се беше превърнало в неподвижна маска и тя ми обясни с враждебен глас къде се намира квартирата й. Оказа се съвсем наблизо.

— Отиваме право там.

Следвайки навъсените й указания, стигнахме до хотела, който се оказа още по-износен и олющен от моя. Излязохме от колата.

— От днес нататък вече ще живеем заедно, скъпа — казах й аз. — Ще работиш с гласа си и ще ми върнеш откраднатото. От сега нататък съм твоят агент и ще ми даваш десет процента от заработката си. Ще го оформим като договор, но първо ще си събереш багажа и се измъкваме от тая дупка.

— Не мога да направя никакви пари от пеенето.

— Остави тая грижа на мен — казах й аз. — Ще правиш това, което ти кажа или заминаваш директно в дранголника. Постъпи, както намериш за добре, само не се бави с решението си.

— Защо не ме оставиш на мира? Казвам ти, и пукнат грош не мога да изкарам с гласа си.

— При мен ли идваш или в затвора?

Очите й останаха впити в мен дълго време. Затаената омраза в тях не ме тревожеше. Бях я спипал в смъртна хватка и можеше да ме ненавижда колкото си иска. Нямаше друг избор, освен да ми върне откраднатото.

Тя повдигна рамене и каза:

— Добре, идвам с теб.

Събирането на багажа не й отне много време. Наложи се да се разделя с четири от нейните долариъ за да платя наема за стаята и после я закарах до моя хотел.

Бившата й стая беше все още свободна и тя отново се нанесе в нея. Докато си разопаковаше багажа, съставих набързо един договор пълен с юридически щампи, които изглеждаха внушително, въпреки че не съдържаха нищо. Договорът ме правеше неин агент с десет процента комисионна.

Занесох го в стаята й.

— Подпиши тук — казах й аз и посочих защрихованата линия.

— Нищо няма да подпиша — каза тя с враждебен глас.

— Подпиши или ще се разходим до полицейския участък.

Изпълненият с ненавист поглед отново се появи в очите й, но подписа.

— Окей — казах, като пъхнах договора в джоба си. — Тая вечер сме в Синята Роза и ти ще пееш. Ще пееш както не си пяла никога досега, и ще вземаш седемдесет и пет долара на седмица. От първата ти заплата ще си получа тридесетте долара, които ми дължиш плюс десетте процента, които ми се полагат. Отсега нататък, момичето ми, аз ще бъда първата ти грижа, и после си ти.

— И пръста си няма да мръдна: почакай само и ще видиш.

— Какво ти става? — втренчих се в нея аз. — Та с твоя глас ще натрупаш милиони.

Тя запали цигара и пое дълбоко дима в дробовете си. Обзе я безразличие и се смъкна в стола, сякаш гръбначният й стълб се бе размекнал.

— Окей. На твоите заповеди.

— Какво ще облечеш за довечера?