Читать «Има ли нещо по-хубаво от парите?» онлайн - страница 111

— Не съм — казах аз.

Усмивката изчезна от лицето му и очите му внезапно станаха мраморни.

— Какво искаш да кажеш, че не си ги донесъл? — излая той. — Да не ти се ходи в дранголника, боклук скапан?

— Едва тая сутрин успяха да продадат облигациите — казах аз. — Нямах време да отида за парите. Ако дойдеш сега с мен, ще си ги получиш. Ще ги изброят пред теб и ги слагаш в джоба си.

Лицето му се обагри в тъмно пурпурно.

— Какво по дяволите е това? Да не си решил да ми играеш номера? — изръмжа той като се приведе към мен и ме загледа с дива злоба. — Само опитай, и така бързо ще те шибна зад решетките, че и на жена си няма да имаш време да се обадиш.

— Не е много лесно да се изброят двадесет хиляди долара, сержант — казах меко аз. — Мислех, че ще поискаш тая работа да ти я свърши професионалист. Но ако ти мислиш да си ги броиш собственоръчно, веднага отиваме в банката, вземаме парите и ги донасяме тук. Не се опитвам да ти извъртам никакъв номер.

Той ме изгледа със злобна подозрителност.

— За толкова тъп ли ме вземаш да ходя до банката с теб? Донеси ми парите в банкноти по двайсет долара. Аз ще ги изброя. И побързай.

— Какво ще получа срещу парите си? — запитах го аз.

— Пистолета и лентата. Както се уговорихме.

— Ще ми дадеш лентата, която записахме в кабинета ти, когато признах че съм замесен в застрелването на пазача в павилионите на Пасифик?

— Какво искаш да кажеш с това? Разбира се, че нея ще получиш.

— Какво ще кажеш и за една гаранция, че няма повече да ме шантажираш?

Помислих, че ще ме удари.

— Не използувай тая дума, когато говориш с мен, боклук скапан! — излая той. — Имаш дяволски късмет, че се отърваваш толкова евтино. Можех да ти поискам и тридесет хиляди. Икономисваш петнайсет годинки на топло с тия кирливи двайсет хилядарки!

— Ще се върна след час — казах аз.

Вдигнах си куфарчето и излязох. Качих се в колата и подкарах обратно към града.

Когато се върнах в офиса, Клара беше на обяд, а Уестън току-що излизаше.

— Тръгваме ли, мистър Холидей? — запита ме той като влязох в офиса. Обикновено обядвахме заедно.

— Вече хапнах — казах аз. — Имам малко работа, и после отново излизам. Можеш да тръгваш.

След като излезе, отворих куфара и извадих от него две празни кутии от пури и няколко рула вестници. Изхвърлих ги в кошчето за боклук и отместих куфара.

Запалих цигара и с изненада установих колко спокойни са ръцете ми. Седнах.

Представих Киъри как ме чака в заведението на Тавънър.

Така ти се пада, казах си аз наум. Накара ме да се изпотя и под езика само за половин час, преди да почнеш да ме изнудваш, а сега е мой ред. Ролите ни се бяха разменили. Все едно блъфирахме на покер. И двамата играехме ва банк и можехме да загубим всичко, но аз вече бях привикнал към мисълта, а той не беше.

В един и половина напуснах офиса и подкарах към Тавънър.

Продължаваше да ме чака. Месестото му лице блестеше от пот и очичките му блестяха злобно и мръсно. Изпитах истинско удоволствие като го видях че се е потил също като мен тогава в кабинета му.

Като ме видя че съм с празни ръце, лицето му се изкриви от бяс.