Читать «Дванайсет жълти и една жена» онлайн - страница 5

Фенър се чувстваше предразположен да проявява нетърпение.

— Аз държа тази кантора — каза той троснато. — Колкото повече карам този тип тук да чака, толкова повече се вледенява. И повярвай ми, не от гняв! — Той затвори телефона и се изправи.

Погледна безчувствено китаеца.

— Е, драги, ще трябва да се поразходим.

Пола седя във фоайето на „Балтимор“ докъм три и нещо. Беше вече доста напрегната, когато в три и петнайсет видя Фенър да прекосява залата с почти допрени една до друга вежди, тежка замислена гримаса и втренчени, ледени очи. Той спря само колкото да вдигне шлифера й от съседния свободен стол и каза:

— Хайде, мила, искам да поприказвам с теб.

Пола го последва в барчето, което беше почти празно. Фенър я заведе в дъното на залата, срещу входа. Положи известно усилие, за да дръпне масата настрани от стената, за да може да седне с лице към вратата.

— С одеколон ли се опиваш напоследък или ще можем да глътнем по едно истинско питие в тази дупка?

— Хитра шегичка — отговори Пола. — Какво друго може да прави едно момиче на място като това? Изпила съм само три мартинита. Какво ти е дошло на ум? Три часа вече си седя на задника.

Фенър махна на един келнер.

— Не казвай „задник“. Вулгарно е.

Поръча два пъти двоен скоч и бира. Застана с гръб към нея и не свали поглед от келнера, докато той не взе питиетата и не ги донесе при тях. Когато ги остави на масата, Фенър се протегна, изля едното двойно уиски при другото, наля бира в изпразнената чаша и я бутна към Пола.

— Трябва да внимаваш за тена си, омайнице.

После изля половината уиски в гърлото си. Пола въздъхна.

— Добре, няма да споря — каза тя нетърпеливо. — Въведи ме в картинката. От три часа съм извън играта.

Фенър запали цигара и се облегна назад.

— Сигурна ли си, че мис Дейли си тръгна от теб без допълнителни причини?

Пола кимна.

— Стана както ти казах. Отидох на рецепцията и започнах да уговарям за стаята й. Тя стоеше зад мен. Свалих ръкавицата си, за да подпиша формуляра, и се почувствах някак самотна. Погледнах отзад и я видях да излиза на улицата. Беше сама и бързаше. Докато се измъкнах през въртящата се врата, тя беше изчезнала. Казвам ти, Дейв, останах лошо изненадана. Най-много се тревожех, че всичките тези пари са у мен. Мисля си, че трябва да си беше изгубила разсъдъка, когато ми ги даде.

Фенър се ухили неприятно.

— Нямаш представа колко умно постъпих, мила — каза той. — Мисля, че си направих много добра услуга, като те изпратих с всичките тези мангизи. Както и да е. Продължавай.

— Върнах се в хотела, поисках плик, сложих ги вътре и ги оставих на касиера да ги пази. После излязох пак на улицата и се огледах, но без никаква полза, така че ти се обадих.

Фенър кимна.

— О’кей, щом си сигурна, че е побягнала, без някой тип да я е подтикнал към това, ще я оставим на автопилот за известно време.

Пола каза:

— Сигурна съм.

— Сега ти ме изслушай. Има нещо много вонящо в цялата тази работа. След като ти тръгна, някой ми остави умрял китаец в приемната и се обади на ченгетата.

Пола се изопна на стола:

— Умрял китаец?