Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 38
Джаки Колинс
— Мама отива — каза Мария, изтръгна се от прегръдките на Лъки и се понесе като хала из стаята. — Мама ОТИВА, ОТИВА, ОТИВА, ОТИВА!
— Мама отива, но скоро ще се върна — увери я Лъки.
— Добра мама — запя Мария, подскочи нагоре и закри лицето на Лъки с меките си бебешки ръце. — Хубава мама. Мама добро момиче.
Радостта да имаш такива прекрасни деца беше огромна. След като сложи Мария в леглото, тя отиде да провери бебето Джино, заспало в коша си и спокойно лапнало малкото си пръстче.
Наблюдавайки как синът й спи, тя осъзна, че моменти като този придават стойност на всичко.
Тя влезе в спалнята си, провери пътната си чанта, след това грабна нещо от кухнята, за да хапне набързо, преди да се обади на баща си и да му разкаже за Алекс Уудс.
— Той е написал фантастичен сценарий — каза тя ентусиазирано. — Много реалистичен. Нямам търпение да го прочетеш.
— Да, да — обади се Джино дрезгаво. — Ще го погледна, ще се срещна с момчето, ще го пообразовам, а?
— Какво ще кажеш да дойдем до Палм Спрингс в края на следващата седмица? — предложи Лъки, предъвквайки парче шоколадов сладкиш.
— Ти ще дойдеш с него?
— Е, да. Няма да оставя Алекс сам с тебе, ти така ще го наплашиш, че той няма да иска да направи филма си в моето студио.
Джино се изсмя.
— Да не искаш да кажеш, че той е лайно?
— Не го познавам чак толкова добре.
— Ще ти кажа нещо, дете, ще ви пусна да влезете, ако той наистина е мъж.
— Хей, благодаря ти!
Веднага след като затвори телефона, той отново иззвъня.
— Любима! — каза Лени, обаждайки се отдалече.
Четири години брак, а сърцето й още подскачаше, когато чуеше гласа му.
— Лени! Цял ден се опитвах да се свържа с тебе.
Той се засмя.
— Тук съм, скъпа. Отегчен и примирен.
Тя меко се изкиска.
— Не се опитвай да ме размекнеш с романтичните си приказки.
— Защо не? Толкова си лесна.
— Да?
— Да.
— Как върви всичко?
— Обичайните проблеми, но нищо, с което да не мога да се справя. — Той млъкна за момент. — Имам нужда от тебе, Лъки. Точно сега да си до мене.
— Всеки момент тръгвам за летището — увери го тя.
— Липсваш ми толкова много, любима. Не е същото, когато не си наблизо.
— Ти също ми липсваш, Лени. Както и на децата. Мария тича нагоре-надолу по цял ден и си говори: „Тате! Тате!“ Това е новата й мантра.
— Как се развива?
— Забележително.
— Тръгнала е по пътя на майка си, а? — той млъкна за момент. — Любима, сигурна ли си, че искаш да направиш това? Да прелетиш всичките тези часове само за да прекараш с мене два дена?
— Ха! Опитай се да ме спреш.
— Няма начин, а? — пошегува се той.
— Съпругът ми — комикът.
— Да. Не го ли обичаш?
— Аз обичам тебе — измърмори тя.
— И аз те обичам. Целуни децата, кажи им, че татко мисли за тях.
— А моята целувка?
— Ще си я получиш лично.
Тя се засмя ниско, предвкусвайки времето, когато щяха да бъдат заедно.
— О… Скъпи, скъпи, заради това пътуването ще си струва.
— Ще бъда на летището, за да те посрещна. Спокоен полет.
— Щом го казваш, така и ще бъде — тя затвори с усмивка на лицето си.
Колата й пристигна навреме, карана от Буги, неин дългогодишен телохранител, частен детектив и шофьор. Бивш ветеран от Виетнам, Буги беше грижлив закрилник и тя му вярваше безрезервно.