Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 29

— Не си го и помисляй — произнесе Карлос, ядосан, че тази жена си позволява да говори с него по такъв начин. Това, от което имаше нужда тя, беше истински мъж, който да затвори устата на пластично оформеното й лице.

Донатела вдигна вежди.

— Така ли? — каза само.

— Да, така — контрира той.

Плановете на Карлос не успяха. През декември 1985 година той падна злощастно от деветнадесетия етаж на дома си в Сенчъри Сити. Никой не знаеше как се случи. Но Донатела знаеше. Отговорна беше Лъки Сантейнджело.

Донатела реши, че е нейна работа постоянно да проваля Лъки. И с това в главата й се беше родил отчаяният план да я унищожи.

* * *

Всеки ден в четири следобед Санто се връщаше от училище у дома. Той имаше най-много няколко часа спокойствие, преди глупавата му майка да се появи и да започне да се суети около него. За щастие, тя и никаквия му втори баща никога не се прибираха в къщи преди седем, така че това му осигуряваше достатъчно време да прави каквото му харесва, без някой от тях да пъха пречкащия си нос в неговите работи.

Той мразеше майка си. Всеки ден си мислеше колко много я мрази и колко е нечестно това, че тя е още жива, докато баща му е мъртъв. Защо не я бяха убили нея? Защо тъпият й задник не беше погребан три метра под земята? Единствената й добра страна беше, че е лесна. Обикновено той можеше да получи всичко, което пожелае — особено след като всичките му сестри бяха отведени оттук, оставяйки го в позицията на номер едно.

Що се отнася до Джордж, той мразеше и него. Той беше слабохарактерен парцал, който майка му добре подритваше нагоре-надолу. Той не му беше доведен баща. Беше нищо.

Санто смяташе часовете между четири и седем следобед за своето специално време. Първо изпуши няколко цигари марихуана; после се възнагради със сладкиши и сладолед. След това се втурна яростно да атакува порно-списанията, скрити в заключен гардероб. Ако момичетата му завъртаха главата, той се измъкваше — най-вече защото пазеше цялата си енергия за НЕЯ.

Тя беше нещо специално, създадено за негово удоволствие. Тя беше всичко, което един мъж може някога да си пожелае. Не че той беше точно мъж. Беше на шестнадесет, а да си на шестнадесет е гадно.

Всяка сутрин, когато ставаше и се поглеждаше в огледалото в банята, му се искаше да бъде по-възрастен и по-слаб. Ако беше по-стар, щеше да има по-добри шансове да успее при НЕЯ. Ако беше по-слаб, щеше да бъде в състояние да излиза с по-популярните момичета в училище — онези, хубавичките, дето изглеждаха като от Бевърли Хилс — с малки нослета, копринена кожа и дълга руса коса. Но тези малки кучки не ги беше грижа, че той има много пари и готина кола. Бяха твърде глупави, за да го забележат. Вместо това те тичаха подир разни тъпаци, които играеха футбол и ходеха на бодибилдинг. Големи сладки задници. Той ги мразеше всичките. Изобщо не ги искаше. Не и когато щеше да Я има.

ТЯ беше ослепителна сексапилна блондинка с всичко точно на мястото му. И нямаше нищо против да го показва. Той беше виждал гърдите й, дупето й и рунтавата й катеричка. Беше чел мислите й и знаеше какво иска ТЯ от мъжете.