Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 10

— Тъкмо заминавам за крайбрежието — беше казал той. — „Юнивърсъл“ подписаха с мене договор да напиша сценарий и после да им режисирам филма.

Не й направи никакво впечатление. Естествено.

Дълго мълчание.

— Обади се, когато пристигнеш.

И толкова.

Майка му беше много широко скроена, няма що. Нищо чудно тогава, че той нямаше вяра на жените.

Това беше преди осемнадесет години. Сега всичко беше съвсем различно. Мадам Уудс бе остаряла и поумняла. Както и той. Поддържаха отношения на любов-омраза. Той я обичаше, защото му беше майка. Ала и я мразеше, защото си беше гадна кучка. От време на време вечеряше с нея. Жестоко наказание.

През тези осемнадесет година се бе издигнал. Някога безпаричен глупак, сега беше стигнал до върха и постепенно си бе спечелил репутация на новатор, готов да поема рискове, оригинален режисьор. Не беше лесно, но бе успял и много се гордееше с успеха си.

Щеше да е хубаво, ако и майка му се гордееше. Тя нито веднъж не го похвали, а критиките продължаваха да се откъсват все така лесно от тънките й алени устни. Алекс знаеше, че ако баща му беше жив, щеше да е щастлив и да подкрепя всичко, което той прави.

А сега имаше среща с Лъки Сантейнджело, която ръководеше студиото „Пантър“, и никак не му беше приятно, че се налага да разговаря с жена за последния си проект — филм със заглавие „Гангстери“ — от позицията на молещ. За Бога, та той беше Алекс Уудс — не му беше необходимо да целува ничий задник, особено пък този на някаква си кучка, за която говорят, че прави всичко, както си иска.

Когато ставаше въпрос за филм на Алекс Уудс, никой не можеше да прави каквото си иска. Единственото, от което се нуждаеше, беше нейното студио да си вложи парите, тъй като „Парамаунт“ се бяха отказали в последния момент. Извиниха се с това, че в „Гангстери“ имало прекалено много насилие. За Бога, та това беше филм за Вегас през петдесетте години. Бордеи, курви и комар. Тогава насилието е било начин на живот!

Проблемът на студиите бе, че ги беше страх да не би да ги критикуват всичките онези „добродетелни“ политици, които бяха толкова заети да чукат курвите, докато съпругите им стояха до тях със застинали усмивки и сухи вулви. Шибан двоен стандарт!

Алекс мразеше лицемерието. Кажи истината и само истината — това беше девизът му и точно това правеше той във всеки един от филмите си. Беше спорен режисьор — или го хвалеха безспирно, или сурово го критикуваха. Филмите му караха хората да мислят, а това понякога беше опасно.

Когато „Парамаунт“ се отказаха, неговият агент Фреди Леон бе предложил да опитат с „Пантър“.

— Лъки Сантейнджело ще го направи — беше го уверил той. — Познавам я Лъки — тя си пада точно по такива сюжети. Плюс това й трябва хит.

Надяваше се Фреди да е прав, защото ако имаше нещо, което Алекс мразеше, то това беше протакането. Беше щастлив само когато бе затънал в работата над някой от филмите си. Действието — това беше неговото осъществяване.