Читать «Кучката» онлайн - страница 14

Фонтен обядва с Алън Грант, съпруга на Сара. Той я забавляваше и искаше да я приюти в леглото си за следобеда. Тя отказа. Не че имаше нещо против Алън, беше преспивала с него, но той не беше нейният тип, освен това я чакаха още покупки. На трийсет и шест, Алън беше твърде възрастен за сексуалния й вкус.

Фонтен открай време действаше магнетично на мъжете. Трудно се устояваше на съблазънта на ухаещите й бедра. Освен това притежаваше нещо рядко — старомоден буржоазен блясък — мъжете го харесваха, особено младите.

След обяда тя продължи обиколката на магазините. Покупките се увеличиха с два чифта ботуши за по сто и осемдесет долара единия, семпла черна чанта от крокодилска кожа за четиристотин, огърлица и обици за петстотин и петдесет, грим и парфюм общо за триста долара. Поръча да й доставят всичко в хотела и реши да поспи преди нощните забавления. Взе си вана, сложи си маска от краставици и нареди да не я безпокоят.

Джъмп Дженингс провери още веднъж как изглежда, преди да излезе от невзрачния си апартамент във Вилидж. Изглеждаше добре и го знаеше, въпросът бе колко добре. Довечера щеше да разбере.

Кръщелното му име беше Артър Джордж Дженинг, получи прякора Джъмп в гимназията заради атлетическите си умения и така му остана. Той си го харесваше, не звучеше лошо. Представяше си го наред с това на Редфорд, Сталоун и Де Ниро. Неговият час щеше да настъпи. Отчаяно се надяваше това да стане тази вечер.

Нахлузи черните си кожени панталони и рокерското яке. Хвърли прощален поглед на отражението в огледалото и излезе.

Фонтен се събуди час преди гаджето й да дойде да я вземе. Вечерта щеше да започне с откриване на нова галерия, два коктейла и накрая „Студио 54“ — дискотека, в която всичко можеше да се случи, както и ставаше. Гримира се внимателно и подбра дрехите си: черна сатенена туника по тялото с остро деколте и панталони от крепдешин. Високи лъскави сандали от „Налстън“ допълваха общия вид. Един от помощниците на Лесли дойде да среши косата й и докато приключи с лигавенето и превземките, тя изглеждаше страхотно. Диамантите и изумрудите, разбира се, допринасяха за това.

Джъмп Дженингс се появи навреме. Фонтен потръпна, като го видя. Дали нямаше да й се подиграват?

— Нямаш ли костюм? — попита тя с известна досада.

— Какво им е лошото на кожените дрехи? — остро отвърна той.

— Приличаш на мачо. С костюм би изглеждал по-добре. Нещо италианско, с двуредно закопчаване.

Джъмп присви очи.

— Ей, мадам, ако искаш костюм, да ми беше купила. Аз съм актьор, а не наконтен пикльо.

Излязоха, той недоволен и ядосан, тя — леко притеснена. Няколко чаши шампанско оправиха нещата. Какво от това, че е в кожени дрехи? Добре подчертаваха мускулестата му фигура, беше висок метър и деветдесет и щеше да свърши работа като завършек на вечерта.

Явно видът му не притесняваше и останалите, жените го изпиваха с погледи, но той създаваше впечатление, че е изцяло погълнат от Фонтен.