Читать «Господарите на Драконите» онлайн - страница 6

Усмивката на Бенбек преминала в цинична гримаса, но не казал нищо. Просто мълчал.

— Нужно е да разбереш — продължил оръженосецът, — че съществува определен ред. На функцията на такива като мен, съответствува определена форма, определен образ, който се изгражда изкуствено.

Той се навел и с грациозно движение на ръката взел един камък.

— По същия начин по който мога да придам на тези парчетии формата на тапа за шишета.

Бенбек направил крачка напред, измъкнал камъка от ръката му и го захвърлил далече в скалите.

— С този камък никога не ще можеш нищо да запушиш.

Оръженосецът неодобрително поклатил глава.

— Винаги ще се намерят други камъни.

— И винаги ще се намерят по-големи отвори — заявил Бенбек.

— Да се върнем на въпроса — казал оръженосецът. — Предлагам да дадем на преговорите правилна насока.

— Какво ще ни дадете в замяна за Графовете?

Оръженосецът тежко повдигнал рамене. Мислите на този човек са така диви и варварски капризни, както косите на неговата прическа.

— Ако поискаш, щи ти дам инструкции и съвети, така че…

Керган Бенбек рязко го прекъснал.

— Поставям три условия.

През цялото време на разговора им Свещеният бавно се приближавал към тях и сега се намирал само на три метра.

— Първо — гаранции срещу бъдещи нападения над Ерлит. Петима Графа ще живеят постоянно при мен като заложници. Второ — главно да потвърдите вашите гаранции — вие ще ми предоставите космическия кораб и ще ме научите как да го ползувам. Трето — да освободите всички пленници.

Оръженосецът замигал и казал удивено нещо на следотърсачите с хриптящ глас. Те погледнали Бенбек така, сякаш бил не само варварин, но и безумец.

Оръженосецът хвърлил поглед нагоре, към реещия се флайер и изглежда отново придобил увереност. Обърнал се отново към Бенбек и заговорил така, сякаш досега не си били разменили нито дума.

— Аз дойдох да ти кажа, че двадесет и тримата Преподобни трябва да бъдат незабавно освободени.

Бенбек отново потвърдил исканията си.

— Вие трябва да ми предадете космическия кораб, да се въздържате от нападение на Ерлит и да освободите пленниците. Съгласни ли сте?

Оръженосецът се смутил.

— Предложението е странно, неопределено и съмнително.

— Ти разбираш ли или не? — креснал раздразнено Бенбек.

Той погледнал Свещения, а после извършил нещо нечувано, нарушаващо всички традиции и правила.

— Свещени, как може да се говори с онези на които главите им са като запечатани? Той, изглежда, нищо не чува.

Свещеният направил още една крачка, а лицето му си оставало все така равнодушно. Като се ръководил от доктрината, предписваща безразличие към работите на хората, той можел да даде само специфичен и ограничен отговор.

— Той те чува, но между вас няма разбиране. Мисловната му структура, получено от господарите му, е несъпоставима с твоята. А как да говориш с него, аз не мога да ти кажа.

Бенбек отново погледнал оръженосеца.

— Ти чу ли, какво те питам? Ти разбра ли условията ми за освобождаване на Графовете?

— Чувам те ясно — отвърнал оръженосецът. — Твоите думи нямат никакво значение, те са абсурдни и парадоксални. Изслушай ме внимателно. Редът на нещата е такъв, че ти няма да имаш кораб. Ти трябва да освободиш Преподобните. Същото се отнася и до останалите ти искания.