Читать «Господарите на Драконите» онлайн - страница 5
Джак Ванс
Противникът така се объркал от дързоста на нападателите, че не посмяли да пуснат в действие страшното си оръжие, да не засегнат господарите си. Когато се решили да атакуват, Керген Бенбек заповядал да убият първия Основен…
Врагът се объркал напълно и започнал да отстъпва, а Бенбек и хората му се скрили в мрака.
Минала дългата Ерлитска нощ, бурята на настъпващата зора бушувала на изток, отстъпвайки величествено на запад. Изгрял Скен.
Трима души излезли от кораба на Базовите — оръженосец и двама следотърсачи. Изкачили скалите на Хребета Бенбек и потеглили на юг към района с хаотично смесване на сенки и светлини, разцепени камъни и отломки, натрунани една връз друга. Това било традиционното скривалище на бежанците — Високите Скали. Съпровождал ги малък флайер, подмятан от вятъра като лошо балансирано хвърчило.
Така започнали най-странните преговори в историята на Ерлит. Оръженосеца с труд изговарял човешките думи, говорният му апарат бил приспособен за словото на Основните.
— Вие трябва да освободите двадесет и трима наши Преподобни. Необходимо е покорно да ги върнете.
Той говорил спокойно с вежлива меланхоличност, без да моли, но и без да заповядва.
Керген Бенбек, висок и слаб човек с зализани черни коси, оформени в пет плитки, високо се разсмял.
— Какво ще стане с убитите от вас хора на Ерлит? А с пленниците?
Оръженосецът, човек с изразителна външност и благородна орлова глава, пристъпи напред. Той беше плешив, кожата му блестеше като обгорена, а на мястото на ушите имаше малки клапани. Облечен бе просто, в тъмносини дрехи. Със себе си не носеше никакво оръжие, ако не се смята миниатюрен многоцелеви ежектор. Уравновесено и спокойно отвърна на въпросите на Бенбек.
— Убитите хора на Ерлит не могат да се възкресят. Тези, които се намират на борда, ще бъдат преместени на долното ниво, където е необходима свежа станична кръв.
Керген с презрителна бявност огледа оръженосеца. В някои отношения, помислил той, този уравновесен и надменен, но създаден по изкуствен начин, човек напомнял Свещените от неговата собствена планета, с особено резките си черти на лицето, дългите ръце и крака. Възможно е, да действува и телепатията, но до него се донесла кисела миризма със сладък отенък.
Кергън обърнал глава и видял на петнадесетина метра от себе си стоящата сред скалите гола фигура на човек със златна огърлица и дълги кафяви коси. В съответствие с древния етикет Бенбек гледал през него и правел вид, че нищо там не съществува.
Оръженосеца, хвърлил бърз поглед на Свещения и постъпил по същия начин.
— Искам да освободите хората на Ерлит — казал Керген Бенбек с равномерен глас.
Оръженосецът се усмихнал и поклатил глава.
— Съдбата им не подлежи на обсъждане — той с труд подбирал думите си, като се опитвал да бъде разбран. — Съдбата им е… определена. Установена. Повече за това няма да говорим.