Читать «Господарите на Драконите» онлайн - страница 15

Карколо направи рязък жест.

— Ние можем да прекъснем търговията с убеждение или със силата на драконите ни!

— Същността на идеята ти ми е ясна, но се страхувам, че няма да е така лесно.

— Защо?

— Първо на първо, Керолайн ярко свети на небето. Това ни е належащата грижа. Ако звездата премине и Базовите не ни нападнат, тогава ще дойде време и за предложението ти. На второ място, и това май е по-важното — не съм сигурен, че с глад ще заставим Свещените да ни се подчинят. Въобще смятам го за малко вероятно. Дори нещо повече — за невъзможно.

Карколо премига няколко пъти.

— И защо всъщност?

— Ходят голи и в дъжд и пек, в бури и снегове. Нима мислиш, че ще се изплашат от глада? При това могат да събират лишеи. Как ще им забраним това? Ти искаш да приложим насилие. Аз — не искам. Приказките за Свещените може и да са приказки, просто едно суеверие, но могат да се окажат само опростяване.

Карколо въздъхна с отвращение:

— Джоз Бенбек, макар и да те считам достоен човек, ти си пълен с недостатъци.

— Това не са недостатъци, това е път, по който може да предотвратим унищожението си.

— Добре, ти имаш ли някакви предложения?

— Ако Керолайн мине и ние не запълним трюмовете на кораба на Базовите, тогава ще помислим за тайните на Свещените. През това време ти препоръчвам най-настойчиво да подготвиш Щастливата Долина за ново нападение. Ти си изтощен от новите си обори и бараки. Остави ги, копай тунели и стрити излази.

Карколо погледна Долината Бенбек.

— Не обичам отбраната. Предпочитам да нападам.

— Ти със своите дракони ще нападнеш ли лъчевите оръжия?

Карколо недоволно погледна Джоз.

— Всъщност, мога ли да смятам, че си ни съюзник в осъществяването на плана ми?

— В основното — да. Но не искам да се обединявам спрямо Свещените. Принудата с глад и сила може да се окаже не само напразна, но и опасна.

Сега Карколо не успя да сдържи неприязънта си към Джоз и устните му се изкривиха, а ръцете се свиха в юмруци.

— Опасност, а! Ха! Каква опасност от шепа пацифисти?

— Ние не знаем, що за пацифисти са те. Ние не знаем дори що за хора са те.

Карколо стана отново крайно сърдечен.

— Може би ти да си прав… Така че, съюзници ли сме?

— В определена степен.

— Добре, предлагам, в случай на нападение, да действуваме заедно, в съотвенствие с обща стратегия.

— Това може да се окаже ефективно — кимна Джоз.

— Нека координираме действията си. Да допуснем, че Базовите нападнат Долината Бенбек. Предлагам народа ти да се спаси в Щастливата Долина, а моята армия да се присъедини към твоята, като прикрива отстъплението. По същият начин, ако нападнат Щастливата Долина, моя народ ще намери убежище в Долината Бенбек.

— Ти за идиот ли ме смяташ? — разсмя се Джоз. — Връщай се в долината си, захвърли манията за величие и гради защитни укрепления. Бързай! Керолайн вече е близо!

— Трябва ли да разбирам, че отхвърляш плана ми?

— Съвсем не! Но не мога да защитавам хората ти и тебе, ако не желаеш нищо да направиш сам. Изпълни желанията ми, убеди ме, че си надежден съюзник, тогава ще си поговорим отново.

Карколо рязко се обърна и направи знак на Хейвън и офицерите. Без да каже дума, без да гледа Джоз, той възседна Паяка си и го подкара в тръс по хребета. Хората му го последваха.