Читать «Господарите на Драконите» онлайн - страница 14

— Такива легенди, естествено, съществуват — съгласи се Джоз. — Що се касае истинността им…

— Преминавам към същността на предложението ми — заяви Карколо. — Вярата на Свещените, очевидно забранява срама, сдържането на душевните пориви и страха, независимо от последиците. Те трябва да отговарят на всеки зададен им въпрос. Независимо дали това е вяра или не, те напълно замъгляват смисъла на всяка информация, която някой усърден човек се опитва да измъкне от тях.

— Изглежда, ти си се опитвал да го сториш?

— Да, защо да отричам — кимна Карколо. — Настойчиво разпитах трима Свещени. Те спокойно отвърнаха на въпросите ми, но не казаха нищо съществено. — Той заклати с раздразнение глава. — Затова смятам да приложим насилие — завърши накрая.

— Ти си смел човек.

Карколо скромно поклати глава.

— Нямам предвид пряко насилие. Но известни мерки трябва да се вземат. Ако Щастливата Долина и Долината Бенбек се обединят, ние ще можем да приложим много силно средство — глада! Тогава думите им ще станат по-ясни.

Докато Джоз мислеше, Карколо се занимаваше с ножнищата си.

— Твоят план е изобретателен, поне на пръв поглед — каза накрая Джоз. — И каква информация очакваш от тях? Накратко, каква е твоята главна цел?

Карколо се приближи до Джоз, тикна показалеца си в гърдите му и заговори:

— Ние нищо не знаем за другите светове. Като заключени сме на тази жалка планета от камък и вятър, а живота си тече ли тече. Ти предполагаш, че Базовите правят струпване. Но да предположим, че грешиш? Че се е върнал Старият Закон? Помисли за богатите градове, за веселите курорти, дворци и острови на насладата! Погледни нощното небе и си представи щедрите дарове, които могат да бъдат наши! Ти ще запиташ, как да осъществим това желание? Този процес може да е така лек, че затова Свещените не искат да го разкрият.

— Ти твърдиш, че…

— Съобщение с човешките светове! Избавление от самотата на този тесен свят на края на вселената!

Джоз кимна със съмнение.

— Предложението е интересно, но живота свидетелствува нещо друго: че хората са унищожени. Повече не съществува Човешка Империя.

Карколо скръсти ръце и показа порядъчна търпимост.

— Възможно е да си прав. Но защо да не разпитаме Свещените? Предлагам конкретно следното: Първо, сключваме съглашение, за което споменах. Второ, поискваме среща с Деми — Главният Свещен. Задаваме му нашите въпроси. Ако ни отговори ясно, всичко е наред. Ако избяга от отговора, действуваме по съглашението. За Свещените няма да има храна, докато не ни отговорят откровено.

— Съществуват и други долини и клисури — замислено поизнесе Джоз.