Читать «Зуи» онлайн - страница 5

Последната, най-долната страница бе изцапана с нещо кафеникаво и бе скъсана на две места по гънките. Зуи свърши с четенето и доста внимателно подреди страниците. Опря ги на сухото си коляно, за да ги изравни. После ловко натъпка в плика цялата тази прекалена възвишеност, сякаш, слава богу, бе прочел писмото за последен път в живота си. Сложи дебелия плик на ръба на ваната и взе да си играе с него. С единия си пръст започна да бута натъпкания плик напред-назад по ръба, като явно се опитваше да го задържи там в движение, без да го остави да падне във водата. Цели пет минути си игра така, после го бутна накриво и трябваше бързо да го грабне. С което играта свърши. Като държеше спасения плик над водата, той се смъкна надолу, по-дълбоко във ваната и потопи коленете си. Втренчи се в покритата с плочки стена отсреща до основата на ваната, после хвърли поглед към цигарата върху поставката за сапун, взе я и дръпна два пъти за опит, но тя бе угаснала. Отново се надигна, този път много рязко, като разплиска шумно водата, и провеси сухата си ръка от ръба на ваната. Върху килимчето за баня лежеше ръкопис.